Стихове и поезия от съвременни български автори
Зов
стихията на нашите емоции
Сега само синя тъга струи
от тези кладенчови очи
Непосилно е вече ...
Пролетна асоциация
Денят сияе и цъфти
от щастие,
защото е залюбил
Пролетта. ...
Дом
Човекът построил е дом -
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил - ...
По християнски
Един турист се шляеше в гората
и весело си свиркаше, обаче
с огромна мечка срещна го съдбата.
По горската пътека тежко крачи ...
Вярата кърви...
Влажни са очите, но са без сълзи...
А монаси плачат с глас във манастира
за душите пусти... Вярата кърви...
Тиха е земята, свита от умора. ...
Само толкова...
На Румяна
Само толкова мога
– и повече нищо:
да изплитам дантела от слово и рими, ...
Целувай ме
жадно гледаш моите очи.
Нощта в магия ти превръщаш,
луди сме, луди аз и ти.
Целувай ме страстно ти, ...
как със сървъра да бъдеш в крак
би трябвало да бъде джентълмен.
Но случва се обаче, значи,
изключва и не ще да бачка.
Насаждаш се в яйцата пачи, ...
Болката на роба
Самотна сред приятелите, верни ти до гроб.
Прекланяйки се във краката ти, омайнице,
единствен аз съм твоят вечен и покорен роб.
Но ти си сляпа за поклоните и моята възхита. ...
Дали обичта е вина
Не зная дали обичта е вина
и прошка от нея трябва да взема,
или е отпечатък на сълза,
която оставя на лицето. ...
Аз съм дъжда
Чуй гласа ми! Всички мисли в ума ти заличавам.
Затвори очи и кажи дали да продължавам!...
Всяка капка по теб е частица от мен, която ти давам.
Усети полъха на силата, с която те приближавам!... ...
Трагедията в село Бисер
За пострадалите помощ не бива да няма.
Не се е реагирало на предупреждения,
че е имало опасност от наводнения.
И докато някои спят, ...
Сянката
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...
Океана
Като мечта във лунна нощ
е тих и нежен Океана
когато светлата му площ
от влюбен Бриз е разлюляна... ...
Топлина
Не ме оставяй, даже аз да те оставя,
бъди пред мен, води ме за ръка,
в небето само любовта остава
за измръзналата ми душа. ...
Както вчера
както бе вчера.
И сърцето не спира да плаче.
Сълзите се стичат,
аз цяла треперя, ...
Смело напред тръгвам!
оставям ги на дъното на кладенеца ти.
Последна надежда в морето хвърлям.
Изтривам сълзите си
и смело напред тръгвам!
Надежда
стопи се,
изпари се,
изчезни –
във въздуха се скрий. ...
Да поиграем в снега!
няма и звезди.
Облаци кръжат,
а вятърът свисти.
Зима е вече, ...
Малкият Дявол
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих, ...
Какво стана?!
Питам се сега.
Нали уж мен обичаше?!
Или всичко е било лъжа?!
Кажи ми, сега как да те забравя? ...
Търсеният миг (серия размисли с чаша)
След първото завъртане
земята спря да се върти
Започваме
Никой не приема ...
Песента на рома Ромео
На трон от леден мрак и вражи сняг
старецът бял февруари простенва,
а един ромски Ромео припява на глас
своята севда за жена и ревност. ...
И хората
и хората странни били; не знаели какво точно е грях;
и хората бедни били, а имали повече кеш;
и хората славата ровели и ставали все повече леш.
Аз ли? Аз повече имах от всеки човек ...