Стихове и поезия от съвременни български автори
Зов
стихията на нашите емоции
Сега само синя тъга струи
от тези кладенчови очи
Непосилно е вече ...
Пролетна асоциация
Денят сияе и цъфти
от щастие,
защото е залюбил
Пролетта. ...
Дом
Човекът построил е дом -
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил - ...
По християнски
Един турист се шляеше в гората
и весело си свиркаше, обаче
с огромна мечка срещна го съдбата.
По горската пътека тежко крачи ...
Вярата кърви...
Влажни са очите, но са без сълзи...
А монаси плачат с глас във манастира
за душите пусти... Вярата кърви...
Тиха е земята, свита от умора. ...
Само толкова...
На Румяна
Само толкова мога
– и повече нищо:
да изплитам дантела от слово и рими, ...
Целувай ме
жадно гледаш моите очи.
Нощта в магия ти превръщаш,
луди сме, луди аз и ти.
Целувай ме страстно ти, ...
как със сървъра да бъдеш в крак
би трябвало да бъде джентълмен.
Но случва се обаче, значи,
изключва и не ще да бачка.
Насаждаш се в яйцата пачи, ...
Болката на роба
Самотна сред приятелите, верни ти до гроб.
Прекланяйки се във краката ти, омайнице,
единствен аз съм твоят вечен и покорен роб.
Но ти си сляпа за поклоните и моята възхита. ...
Дали обичта е вина
Не зная дали обичта е вина
и прошка от нея трябва да взема,
или е отпечатък на сълза,
която оставя на лицето. ...
Аз съм дъжда
Чуй гласа ми! Всички мисли в ума ти заличавам.
Затвори очи и кажи дали да продължавам!...
Всяка капка по теб е частица от мен, която ти давам.
Усети полъха на силата, с която те приближавам!... ...
Трагедията в село Бисер
За пострадалите помощ не бива да няма.
Не се е реагирало на предупреждения,
че е имало опасност от наводнения.
И докато някои спят, ...
Сянката
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...
Океана
Като мечта във лунна нощ
е тих и нежен Океана
когато светлата му площ
от влюбен Бриз е разлюляна... ...
Топлина
Не ме оставяй, даже аз да те оставя,
бъди пред мен, води ме за ръка,
в небето само любовта остава
за измръзналата ми душа. ...
Както вчера
както бе вчера.
И сърцето не спира да плаче.
Сълзите се стичат,
аз цяла треперя, ...
Смело напред тръгвам!
оставям ги на дъното на кладенеца ти.
Последна надежда в морето хвърлям.
Изтривам сълзите си
и смело напред тръгвам!
Надежда
стопи се,
изпари се,
изчезни –
във въздуха се скрий. ...
Да поиграем в снега!
няма и звезди.
Облаци кръжат,
а вятърът свисти.
Зима е вече, ...
Малкият Дявол
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих, ...
Какво стана?!
Питам се сега.
Нали уж мен обичаше?!
Или всичко е било лъжа?!
Кажи ми, сега как да те забравя? ...
Търсеният миг (серия размисли с чаша)
След първото завъртане
земята спря да се върти
Започваме
Никой не приема ...
Песента на рома Ромео
На трон от леден мрак и вражи сняг
старецът бял февруари простенва,
а един ромски Ромео припява на глас
своята севда за жена и ревност. ...
И хората
и хората странни били; не знаели какво точно е грях;
и хората бедни били, а имали повече кеш;
и хората славата ровели и ставали все повече леш.
Аз ли? Аз повече имах от всеки човек ...
Пухче перушина срещу две машини (басня)
срещу две машини
На пътен възел „Детелина”
(в ремонт от н’ам коя година)
летеше пухче перушина: ...
Денят и Нощта
полюшва резедаво стебълце,
върти по кучешки щастлив опашка,
заспивайки в потайно легълце.
Нощта се спуска – хищна пеперуда - ...