Стихове и поезия от съвременни български автори
В невидимата мрежа
заплетох чувства и сърце.
Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,
по-лек от пухено перце.
Но времето за празници изтече, ...
Жарава
Защото нямам цвете във косите
и с хубост дивна аз не съм орисана ,
по мене тайничко не са въздишали ,
и стих за мене никой не е писал. ...
Терапия
Закъса го бай Пешо тези дни!
Дали от изобилните салати,
дали защото климата смени,
(премести се на село), от водата, ...
* * *
Прозорец без завеса,
врата без ключалка,
заприличала на гейша.
Плаче тайно.
Било ли е
Навярно в някой сън или мечта.
Една жена, натирена от Рая,
потъна като вопъл във нощта…
Задъхана, като едно дихание, ...
Майско оптимистично
странно мил - не валя,
вън Кълбото съблича,
дрехи, помисли... Тя,
дето влиза в душите, ...
Небесен ъгъл
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била. ...
Болката на поета
потъва в тишина от лед.
Утрото не идва, далеч е краят
и плаче тук поредният поет.
Болката, единственото чувство ...
Страхуване
Страхувам се сега
от утрешния ден…
От него чакам много изненади…
Защото е ...
Обич
Пред погледа ми разлюлели се полята,
разцъфнали, дърветата горят.
Шумът на дивните ливади
заедно с мен вървят. ...
За Душата...
Аз често мисля напоследък
за неизвестните неща
и как при целият напредък
не знаем: „Има ли Душа?..”. ...
Лутане в тъмнината
Отново сам в тъмата ти се луташ
и питаш се къде е бляскавият блян,
който истински желал си да опиташ
и безвъзвратно си изгубил в тъмнината там… ...
Недостатъчност
каквото наумя си - да избродя.
Със времето нахалост все се гоним -
зад мен подтичва, за носа ме води...
Не стигат сто усмивки във деня ми - ...
Ако...
Ако всичко, което си мразел, е изчезнало...
Ако хората, които си обичал, ги няма...
И всичко, в което си вярвал, е погрешно...
Ще се уплашиш ли? ...
Роза
представя си, че е сълза,
стекла се от розата червена,
но не... това се случваше сега!
Захвърлена в калта небрежно, ...
* * *
и след него пак...
въпрос и още един.
Не спираш
да питаш очите ми, ...
* * *
наивно и радостно което бе...
Някъде по пътя то умря -
превърна се, то, в зряла жена....
Жена, изгубила вяра в любовта, ...
Обичам ли...
не искам безсънна да питам,
къде и защо идва края
на чувството. Как то отлита
далече, на друга планета. ...
Ти и тя
и страст и любов я изпълваха,
дайте ù на нея да се труди, да страда,
родена да се бори, различна от всички.
Ти вървеше напред със усмивка, ...
Има девет зъбчета моята сладка Поезия
Сутрин мия ù зъбите, сменямам памперси, правя тоалет...
И порасна Поезия някак си, толкова хубава,
че превърна дори и дома ни в поет.
Тази малка госпожица може ли всичко да знае?! ...
Болка от любов
На призрачни прашинки се разпръсква
любов, стопена във нощта,
сълзите ми умират и възкръсват -
в гърдите ми пулсира тишина... ...
Ветрогон
“А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш”
Н. Й. ВАПЦАРОВ,
“Ще бъда стар, ще бъда много стар” ...