Стихове и поезия от съвременни български автори
Неандерталско стихотворение
"И никого не мога да осъдя.
И никому не мога да простя."
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
Палеолитни дъждове попиват в мене ...
Живей и помни
Живей и помни -
туй, що е от Бога дадено,
всичко вземи,
изпий дъха му на глътки! ...
Отново сама
а аз ти повярвах като една хлапачка.
Докато го изричаше, сам не си вярваше, нали?
За теб бях поредната глупачка.
Къде си ти, когато имам от теб най-голяма нужда? ...
Цикъл на 9-те: 1
на фона на нещастното нощно небе.
Пак няма луна, пак няма звезди.
Чува се адският плач и силните викове,
викове за надежда и любов. ...
Урок по чéло
Вземи в прегръдките си дивата стихия
и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.
Със галещ лък и нежни длани укроти я,
за да заплаче тихо, без да се преструва. ...
Поет!
Аз пазя много болки в паметта си
и всяка някога ще стане стих;
и те ще бъдат простички и къси
като въздишката на полъх тих. ...
Отношението на Бойко към Мирослава
но ние сме достатъчно паметливи,
за да не допуснем да ни "градят"*.
Но за съжаление повечето спят.
Управлява ни пишман политик. ...
Късно е
няма думи, само тишината сенки рисува.
Много късно е вече за нас,
а сълзите по лицето ми пак ще танцуват.
Прекалено късно е да се върнеш ти, ...
Колко много слънца
Колко много сърца, а още самотно.
Има толкова думи, а още е тихо.
Открито е всичко, а всичко е скрито.
Трябва ни звездица, но във сърцето. ...
* * * (Всеки своята правда...)
и за нея горещо се бори,
но понякога тя е незрима
и я няма, и не говори.
Тя ни залъгва с присъствие, ...
Дяконе, прости
сам-самичка старата бреза,
пръска пълни шепи бясна хала
сняг по заскрежените стъкла.
Нейде в тъмнината грозно хлопа ...
Once upon a heart... wait what?
Колко стиха съм зарязала така... и пък само края... не ми идва идея за началото. Винаги музата ми идва за какви да са ми последните думи. А край без начало няма, нали? Както във всичко. Как да сложиш на една любов край, когато не ú ...
Лао забрави
Лао забрави и думата.
Лао забрави изкуството,
Лао забрави и чувството.
Лао забрави за умното, ...
Празнота
Счупена стомна.
Вятър в отломките ми пищи.
Безобразно.
Самотност огромна ...
Трънлива облачност
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е. ...
Призрак
и нищо не мога да направя.
Сега аз те гледам как пропадаш
и искам да се върна, но не мога.
Сега аз съм дух и те гледам от небето, ...
Ко ши ям
... Ши ядем котоима,
ми куняма, ще гризнем дървото...
Кирил Палачоров
Ех, пак на мен ли бе, Съдба ...
Какво остава
Където огън е горял,
остава тлееща жарава.
Където съчки са пращели,
остават пепел и забрава. ...
Есен на Царевец
на Корнелия
1.
Животът тук кипял от страсти,
примирал нощем от любов, ...
Среща със славата
насреща ми да идва славата,
уплаших се и се зарових в плявата –
защото чух,
че славата се хвалела, ...
Вятърът
и да свири в ледени олуци?...
Улиците, бели и студени,
дълго чакат само тези звуци,
за да хукнат някъде в безкрая ...
Жадувахме докосване
Да вярвам ли, че е така и с тебе?
Жадували сме двамата докосване...
Ти затова ли толкова си нежен?
Най-нежното докосване очите ти. ...
Когато Господ носи... Прада
ти просто си Оттатък,
лъжите тук са истински,
а твоят дом - от пясък,
вратите са безмислени, ...