Бих искала...
Бих искала да се върна назад в безгрижното детство.
Да тичам след цветните пепeруди.
Да плача само от ожулено коляно.
Да се смея на глас и да тичам по поляната. ...
Толкова много искам те, но не зная защо.
Плени ме още при първата ни среща.
Макар че дори името ти не знам.
Аз знам, че това си ти.
Жената на мойте мечти.
Възглавницата вместо с пух, натъпках с думи,
постлах си вместо бял чаршаф - хартия...
И сгушени до мен, ще ме гъдилкат рими,
с юргана от поезия душата ще завия...
Да мога, искам, само важните неща - ...
Ти беше моята прелюдия -
сега си моят тих пристан,
а другите си мислеха, че луда съм,
когато казвах, че си моят сбъднат блян.
Ти беше моята вълна в морето, ...
В стаята е тихо, навън сняг вали –
и спомените започват да кръжат,
миналото пак успя да ме повали –
неизказаните думи все още тежат.
Върни ми сърцето, което ти дадох ...
Ах, как ми липсваш ти сега!
Не искам да се науча без теб да живея.
Душата ми потъва в самота.
Скъпи мой, само за теб аз копнея!
Жалко, че те няма в този миг! ...
Понякога най-скъпите ти хора
неочаквано забиват златен нож
в гърба ти, но какво да сториш?
И най-добрият понякога е лош.
Сълзите ти вместо да попиват, ...
Знаеш, че чувам, когато говориш,
ти си облечена в капчици сън
и по очите ми - щом ги затворя,
с дъх ще накапеш среднощния звън.
Знаеш, че чувам, когато мечтаеш, ...
ДВАМАТА БЕЗДОМНИЦИ
Буреносен облак сипе дъжд кат' стомна
върху главата на свъсил се бездомник,
който едната си ръка вдига я в закана,
а с другата събира вестници за дъждобрани. ...
Търсех толкоз дни и нощи таз бленувана любов,
но пресрещаше ме черен страх,
в очите ми впиваше се тъмнината,
боях се и треперех, но не спрях, вървях...
Преминах през реки от измами и лъжи, ...
Живеем с теб на бавен оборот,
да бъдем "ние" вече е досада,
и все по стяга брачния хомот -
(раздялата е чакана награда)
И любовта ни като крехко цвете, ...
Изпълнена със светлина,
душата ми лети в небето ясно,
освободена от всякаква вина,
във вечен блян, в съновидение прекрасно.
Тя търси те, да те прегърне, ...
Ако можех да бъда едно птиче в небето,
една приливна вълна в морето,
един изгряващ лъч в слънцето,
една невинна усмивка в лицето,
една мъничка любов в сърцето. ...
Любов да вали! Да е силен порой!
Да залее и улици, да нахлуе и в къщи.
Да се давя дори - не отплавам със Ной.
Този нежен потоп втори път се не връща.
Да продъни небето, да измие скръбта! ...
„Какво, че бог съм... Тя е атеист.”
Красимир Костадинов
И ето, че вали. И ставам мокра и отвътре -
небето е решило да се прави на море.
Какво като съм кораб, ако рулят е откъртен, ...