Стихове и поезия от съвременни български автори
Изгубени във времето
Народе овчедушен мой!
Подкаран към Европата,
съдират ти гъза от бой...
От днес
Ще мога... Обещавам си това!
Омръзна ми фалшивата идея,
че по-добре е да не съм сама.
От днес ще онемее телефонът. ...
Лятна магия
От теб, море,
ще гребна шепа пяна.
Глас на гларус.
Сноп лъчи ...
И мойта есен е дошла
От Есента край мен е притъмняло...
Но все пак тука има Светлина!
И времето край мен е сякаш спряло...
О, Есента при мене е дошла?! ...
Преоткриване
от ранна сутрин - до късна вечер.
Жадуван си, пристан мой, ела,
надеждата дано да срещнем!
Разпридай гостенка - тъга, ...
Харесваш ми така
От хорските очи си се скрил,
на два метра под земята изгнил.
Също като приживе - прогнил.
Харесваш ми така - тих, ...
Сътворение
Господ сътвори водите и реките,
а хората изобретиха оръжието и войните…
Господ сътвори хората, народа,
а хората изобретиха гилотината и ешафода… ...
Генноинженерен патент
По земното кълбо навред
признат е нашенският гений,
кръстосал гъз със слънчоглед...
Невярна мисъл
Залях си ръката до лакътя с вряла вода.
Познато, нали?..Как боли! Чак те кара на лудост!
Е, Малкият дявол бе! Малка, но силна беда,
не ме прати там, но ме спря. Как при кръв да се трудиш? ...
Котката (по Е.А.П.)
(по Едгар Алан По)
Сам из Морската градина, след дванайс' и половина,
скитах се в нощта дъждовна, стиснал здраво чер чадър.
Скитах се като бездомен, мъчен от ужасен спомен, ...
* * *
но сякаш били сме сами.
Не бяхме си казвали думи красиви
и всичко някак си се промени.
В слънчевите дни завилняха бури, ...
На среща с любовта
и спомени далечни лумват в мен.
Тя, младостта, завръща се за кратко,
чрез стихове, изляти в тъжен ден.
По листите следи - горчиви сълзи, ...
Лъжица сол
с въжетата на нашата любов.
Запях в смъртта си, сякаш не изречена,
аз твоето име - мой живот.
Без дъх останах в своето дихание, ...
Жена и половина
у нас се падат по жена и половина:
кога, къде, с кого поне веднъж
ще трябва да делиш наполовина?!
Ако жените ти пък станат две, ...