Една Жена
Една Жена, наричана още и Майка,
посветила живота си за свойта дъщеря!
Една Жена, достойна за титлата светица,
оплела се в мрежата на свирепата съдба! ...
Заклевам те да ме обикнеш.
В душата ти вихрушка от любов
да те погълне, да се разбеснее,
да те превърне в мой покорен роб.
Да ме обичаш и за мен да страдаш. ...
Не се поглеждай тайничко във гръб -
крила едва ли там ще ти пораснат,
че ангели и без крила летят,
а с огън във душите, като тласък.
Не се усмихвай, ако ти се плаче, ...
Има, има ли надежда? Има, на опашка се чака,
там са и умния и глупака.
А някой пак те прережда...
Има, има ли рай? Да, тук е на земята,
не там горе в небесата. ...
Обичам моя град - морски, прекрасен,
за сърцето ми той е като песен...
Обичам моя град -
особено сутрин, особено празен...
макар и прашен, макар и мръсен, ...
Искаш ли да ти разкажа за думите, за тези премълчаните.
За неспазените обещания и отложени срещи.
Искаш ли да ти разкажа за това какво е да чакаш телефона да звънне,
а той да мълчи...
Всичко, което не можех да ти кажа, ...
маска
Запали свещите по хоризонта залезът
и отшумява делничната суета;
прибирам се, изхлузвам маската от себе си
и се заключвам с девет катинара във съня... ...
Аз бях щастлива птица поднебесна,
живеех волно, радостно, със песен.
Но ти ме улови, затвори в клетка,
светът ми стана тягостен и тесен.
Ти чувал си, че птиците не пеят ...
Да дойдеш при мен сама!
Да ти кажа ли,че те ОБИЧАМ,
да ти кажа ли защо по тебе тичам,
защо загубих аз съня си
как боли,когато се завръщаш при мъжа си! ...
Събират ни улиците, единствено улиците, единствено спомените,
събират ни улиците, а ни разделя светът, а ни разделя невидимото.
Събират ни улиците – напразно, сега сме далечни, сега сме други.
Събират ни улиците, вече двама НЕПОЗНАТИ!!!
на Ози
Хайде, спри. Забрави си сценария,
захвърли си костюма безобразно сценичен
и след всички турнета в градове и предградия
на себе си пак почни да приличаш. ...
На двете прекрасни внучета на моята приятелка
Елена Нинова (enena) - Мартин и Енислав
Едно дете усмихва се в съня си
и гълъб нежно-бял в Небето литва...
И сякаш някой ми прошепва страстно ...
В зениците – остатък самота.
На дъното горчилки се отцеждат.
Изхвърлям ги и сбирам пепелта,
останала от старите надежди.
Не ме боли от миналото в теб. ...
За съжаление приятелството гори като свещ,
и лесно угасва от женски копнеж.
Тук идва ролята на жената,
имам предвид на сатаната.
Тя между приятели застава ...
Преструвах ли се, че не усещам колко болка
ми носеха надеждите ми боси, голи...
Наминал покрай мен за обич гладен вятър,
наситих колкото си можех с дащни длани.
Не сещах ли, че миг несподелен остана ...