Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Огън, печка, студ

Огън, печка, студ
Заместник на Слънцето
Прекрасно огънят в дома е.
В печката гори той - дава топлина.
Той ни от Нивенна, ободряващия ...
908

Късни зимни следобеди...

В един от онези късни следобеди
Когато дори гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха се подгонени от скуката спомени
За това какво е да се докопваш към живота
Обречен да търкаляш нагоре по склона ...
716 1

За бащите

Дори баща ти да не пита как си,
той често се тревожи за това.
Животът му е трънче за причастие,
болящо го за твоята съдба.
Изглежда строг, но носи топли мисли ...
497 1

Виолетово видение

В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...
576

Без бикини

Нали съм пълен с мъжко самочувствие,
във женска баня влязох без багаж..
И чу се вик - Въй, това мъж ли е?...
А я усмихнах се с Голям кураж.
Е, стана после то, каквото стана - ...
629 2 7

С вкус на младо вино

Целувката ти бе безкрайна.
Тя имаше вкуса на младо вино.
На глътки отпивах, оставах жадна,
надигаше се в мене нещо диво.
Опиваше ме бързо и тогава, ...
1.4K 8 19

Снежна приказка

Шейна на път сред снежна буря.
Безкрайна страшна пустота.
Камшикът гърбове прежуря,
за да поддържа скоростта.
Във впряга всеки с нрав различен. ...
538

Помежду

Небето днес е като бяла чайка,
аз търся сянката си някъде в безкрая,
дори да ти разкажа всички мисли в мене,
понякога си мисля че и с тях ме няма,
Това понякога е свързано с душата ...
655

Най-тъжният град

В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...
550 1

В света ми

Моето слънце не изгрява от изток
и залезът не идва в точен час.
В мен душата е център на всичко
и е моят най-верен компас.
Може най-тъмният здрач в мене да свети ...
768 1

Мераклийка

Да бях аз ябълка червена,
щях да съм най-искана жена,
а аз съм цоцла захлебена
и от плюскане ще си умра.
Да бях поне с гайтани вежди ...
990 2 10

И сега ще го кърпя

... умаля ми и времето за прекрасното утре
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам, ...
1.1K 9 12

Прибоят на нещастието ще е празник

Загубих връзката си с този жалък свят,
макар наивно някога да вярвах в нея.
Надявах се по-мъдър да съм от Сократ -
нещастието вместо мен да не живее...
По лунните пътеки да вървя ...
576 17 9

Автопортрет за изгаряне

АВТОПОРТРЕТ ЗА ИЗГАРЯНЕ
Един живот живеем – при това
не го живеем точно както трябва.
Но на дръвник не преклоних глава.
И не оголих тежък врат под брадва. ...
396 6 3

До десет брой

ДО ДЕСЕТ БРОЙ
Тъй често евтини и зли
са думите, които ръсим –
като пресъхнали трохи
от ресторант с покривки мръсни – ...
1.2K 3 12

Светъл зимен сън

СВЕТЪЛ ЗИМЕН СЪН
... пролетта се е задала откъм мъртвите гори,
хвърляй шапката и шала и излез навън в зори,
утре ще разцъфне дрянът, минзухарчето – и то,
за зелено ще се хванат всички до – и подир сто! – ...
435 4 3

Любовта на славея

Той ще дойде... поне се надявай,
сто ключалки по пътя разбил.
Ще се влюби плененият славей
до полуда в добрия април.
Всяка ледена дума и груба ...
1.1K 9 12

Огледалото

ОГЛЕДАЛОТО
Добре, че огледалото не помни.
Добре, че огледалото е нямо.
Възможностите негови са скромни.
Да отразява истината само. ...
425 1 2

Лунната соната

ЛУННАТА СОНАТА
В далечен миг, когато бях дете
и вярвах в поучителните притчи,
прохладен здрач нахлу да насмете
от стаята ми гласовете птичи, ...
533 6 10

Ти сънувай

Ти сънувай
Затвори си очите!
Вън се спуска нощта.
Ти сънувай косите
на красива жена! ...
553 2

Мисли V

Всеки следващ опит доказва,
че и най-големият провал
е само надежда празна,
която оптимистът още не е осъзнал.
Глупавата и болезнена шега, ...
836 2

Надежда

Ти търсиш в мене днес надежда,
но аз съм цялата покрита с прах.
И цялата отвънка съм изглежда...
Скала. Не ме рони. Недей че пак...
Ръцете ми ще станат клони бели ...
736 1 2

Аз и ти

Ще разтопя времето с ръцете си
и ще престане да съществува.
Да ни наричат отнесени-
не виждам и не чувам.
Годините нямат значение, ...
869 4 2

Романтика

Луната като сърп се е излегнала,
красотата й никому не е убегнала.
Прекрасна и мистична
и толкова приказно обична.
За мен е тя сбъднато желание и закрила, ...
708

Благодарност

Никой няма да забравим,
никой няма да лишим,
и на всеки ще оставим,
туй което му дължим.
Много сме получили, ...
534

Той

Той ме обича. Неясно защо.
Аз му разбърквам неделите.
И съм добра и ужасна в едно
и съм капризна с вечерите.
Първо му плача, а после се смея. ...
629 2 4

Към моето дете

Към моето дете
Толкова много обич
в сърцето мое се таи.
Щастие ми носиш,
с коя друга любов може да се сравни? ...
790

По повод на...

По повод на напъните -
да се премахне от читанките
стихотворението на Иван Вазов
„Аз съм българче“
В жилите си ...
545

Трошица любов!

Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...
1.5K 12 27

Купето, в което ти не влезе

КУПЕТО, В КОЕТО ТИ НЕ ВЛЕЗЕ
На гара Каспичан не те видях.
Пустееха пероните на Мездра.
Започва да ме друса вече страх.
И ти ли от живота ми изчезна? ...
769 6 3

Снежна усмивка

Зимата подари снежна усмивка
на лицата, на всички деца.
Скри земята под своята вълшебна завивка
и им подаде своята бяла, мека ръка.
Те я хванаха, яхнаха луди шейни, ...
707 2 13

За Диана

Здравей Красавица омайна!
Блестяща в светлини небесни,
В червена топлина безкрайна
Биеща се в гърдит' ми тесни.
Здравей о Ти Девойка скъпа! ...
1.1K

Аз мама и звездите

Имат ли свободен ден
мама с татко и мен
винаги на село се връщат
в милата бащина къща.
Планината утихва в здрача, ...
1K 1 6

Крен

Пред поредната спирала на отминалото време
ще пътуваме, товари взели, безвремие, неверие.
Всеки в нас поема една последна глътка въздух
с въздишка ще я пази да и вдъхне ново измерение!
С игривите закачки, на танцуващите крачки ...
1.3K 1 1

О, соле мио!

О, СОЛЕ МИО!
… когато бях шейсет и шестгодишен – и остарях година след това,
и още помня – римите си пишех със стръкчета от лятната трева,
слънца рисувах с жълти тебешири в алеите на ледения парк
и надах се, че Бог не ще отсвири и мен подир поредния инфаркт, ...
418 3 2

Запечатано

Тя, душата, все ще чака...
В един цвят напролет,
с едно щурче във мрака...
И устни, дето не говорят.
Все ще търси... ...
702

До - ре - ми....

Красотата за утре са моите мисли.
Добрината ли? Тя е въже за през брод.
Ако мога да почна, ще почна начисто
за идеите висши на моят народ.
Не на тия, които се борят за слава, ...
450 1

Бездомно

И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие, ...
900 3 6