Стихове и поезия от съвременни български автори
За бащите
той често се тревожи за това.
Животът му е трънче за причастие,
болящо го за твоята съдба.
Изглежда строг, но носи топли мисли ...
Виолетово видение
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...
Без бикини
във женска баня влязох без багаж..
И чу се вик - Въй, това мъж ли е?...
А я усмихнах се с Голям кураж.
Е, стана после то, каквото стана - ...
С вкус на младо вино
Тя имаше вкуса на младо вино.
На глътки отпивах, оставах жадна,
надигаше се в мене нещо диво.
Опиваше ме бързо и тогава, ...
Снежна приказка
Безкрайна страшна пустота.
Камшикът гърбове прежуря,
за да поддържа скоростта.
Във впряга всеки с нрав различен. ...
Помежду
аз търся сянката си някъде в безкрая,
дори да ти разкажа всички мисли в мене,
понякога си мисля че и с тях ме няма,
Това понякога е свързано с душата ...
Музът хранител
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.
А. Белый „В полях“ ...
Най-тъжният град
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...
Мераклийка
щях да съм най-искана жена,
а аз съм цоцла захлебена
и от плюскане ще си умра.
Да бях поне с гайтани вежди ...
Автопортрет за изгаряне
Един живот живеем – при това
не го живеем точно както трябва.
Но на дръвник не преклоних глава.
И не оголих тежък врат под брадва. ...
До десет брой
Тъй често евтини и зли
са думите, които ръсим –
като пресъхнали трохи
от ресторант с покривки мръсни – ...
Светъл зимен сън
... пролетта се е задала откъм мъртвите гори,
хвърляй шапката и шала и излез навън в зори,
утре ще разцъфне дрянът, минзухарчето – и то,
за зелено ще се хванат всички до – и подир сто! – ...
Огледалото
Добре, че огледалото не помни.
Добре, че огледалото е нямо.
Възможностите негови са скромни.
Да отразява истината само. ...
Лунната соната
В далечен миг, когато бях дете
и вярвах в поучителните притчи,
прохладен здрач нахлу да насмете
от стаята ми гласовете птичи, ...
Ти сънувай
Затвори си очите!
Вън се спуска нощта.
Ти сънувай косите
на красива жена! ...
Надежда
но аз съм цялата покрита с прах.
И цялата отвънка съм изглежда...
Скала. Не ме рони. Недей че пак...
Ръцете ми ще станат клони бели ...
Романтика
красотата й никому не е убегнала.
Прекрасна и мистична
и толкова приказно обична.
За мен е тя сбъднато желание и закрила, ...
Към моето дете
Толкова много обич
в сърцето мое се таи.
Щастие ми носиш,
с коя друга любов може да се сравни? ...
Трошица любов!
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...
Няма
Няма нежност.
Няма лесно. Слава.
Няма стихове.
Сърце не дава... ...
Купето, в което ти не влезе
На гара Каспичан не те видях.
Пустееха пероните на Мездра.
Започва да ме друса вече страх.
И ти ли от живота ми изчезна? ...
За Диана
Блестяща в светлини небесни,
В червена топлина безкрайна
Биеща се в гърдит' ми тесни.
Здравей о Ти Девойка скъпа! ...
О, соле мио!
… когато бях шейсет и шестгодишен – и остарях година след това,
и още помня – римите си пишех със стръкчета от лятната трева,
слънца рисувах с жълти тебешири в алеите на ледения парк
и надах се, че Бог не ще отсвири и мен подир поредния инфаркт, ...
До - ре - ми....
Добрината ли? Тя е въже за през брод.
Ако мога да почна, ще почна начисто
за идеите висши на моят народ.
Не на тия, които се борят за слава, ...
Бездомно
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие, ...