Стихове и поезия от съвременни български автори
Уличница...
да посадя в пукнатините ти цветя.
Като оная капка, де по бузата се стича
и стопля супата безвкусна от тъга.
В стъпки плахи аз заключих тихото ...
Във тясната си клетка, в плен
вълкът край мрежата ѝ тича.
Ако не тича всеки ден,
той на прасе ще заприлича!
Това те искат - примирен ...
Наивно
от клетви, лъгани по здрач?
Светът ми още се люле,
а утрото - какъв палач -
отсича снопче от косата ми, ...
Тъжно
може би защото пак вали...?
Не. Не е това. Отрова
някаква във гърлото горчи.
Оставя привкус на обида, ...
Има ли полза..
принудени от любовта,
заслепени и сложили розовите очила.
Не преценяваме адекватно каква е реалността
и после в пъти страдаме заради това. ...
На заряд
Забравили сме…
Себе си забравихме
да облечем
във думи, ...
Злоба
впити зъби, кървящи рани.
Злобата чака да изригне
и месото в мърша да превърне.
Злобата изяжда ме отвътре, ...
Твоята любов
която тази вечер всичко омагьосва,
облечена е в шепот от есенни листа
и с дългите си мигли нежно ме докосва.
И сякаш се разлиства в твоята душа, ...
Благодарност
Но усещам внезапно вкуса на водата.
В нея плува свободен Водният Дух
и раздава кристалчета от хладината.
Долавям на пресен хляб миризмата. ...
Колко пъти
Ах, колко ли пъти
мил спомен ме връща
към хората скъпи,
към родната къща. ...
Кажи ми
Кажи ми, любов,защото сърцето ми тлее?
Кажи ми, страст, обича ли някоя друга сега;
кажи ми, живот, къде попиля се за мене светът?
Издайте ми, облаци тежки и сиви, ...