Стихове и поезия от съвременни български автори
Обичах те
Години пропилях в мечти за теб.
Обичах те. Сляпо, по детински.
Желаех единствено да съм до теб.
Обичах те. Била съм тъй наивна ...
Аз тъй съм плаха
а на теб се струвам тъй неуловима,
леко те докосвам
и ти изпитваш жад неутолима.
Лед съм аз, от скреж съм, ...
Среща
уж поезия срещнахме там.
Но защо ли остава отсреща
тротоарът тъй влюбено сам?
Там се срещнахме с трескави думи, ...
Болно сърце
каменно сърце да разполовя.
И сълзи горчиви не помагат
кръвта с любов да заразя.
Твърдиш, че си недосегаем – ...
Но недей да ме обичаш!
и с целувки да поспорим.
Оскверни ме с погледите ти мръснишки!
... и ме люби като за сбогом!
Всички тайни сподели ми, ...
Кит
лежал си един кит,
унесен в дрямка,
ухилен като депутатка.
Присънило му, че умее ...
Куче и Човек
Клошар един,
Човек на два крака,
излезе на прощада и проплака...
По Кофите не мога да успея! ...
Женското тяло радва окото
мъжките погледи властно привлича
(е, на мъжете, които са в норма,
на тези, които жените обичат).
За да постигне желаната цел, ...
Вадя, вадя от тази душа...
И опитвам да се раздавам.
Да изграждам, а не да руша.
Да надвия и гордост, и слава...
Вадя, вадя... и сякаш бездънна ...
На Р. Ц.
Трошица време те познавах
Трошица - на шега подхвърлена
сред оня безименен безкрай,
съдържащ всичко на света. ...
Отпечатъкът на живота
Благодаря за вдъхновението!
Ние идваме на света - "табула раза" -
невинни, неопитни, чисти,
непознали Любов, непознали Омраза - ...
Къс по къс
Във чашата налей отрова,
очите изгори с покварен огън,
сълзите ми изтрий и покажи ми Ада -
от светлината как във мрака се пропада! ...
До Балкана
Нима и тебе сломиха тез години
на раи послушни, на страха дружки!?
Вече не чакаш юнашка дружина
по теб да върви, дорде скове люта зима. ...
Синтетика
Две нежни капчици роса,
върху клепачи в синьо оцветени.
И тънка, контрастираща следа,
върху страни, от руж поруменели. ...
Към блудната непозната
Не сме се виждали двете,
но ти личи по душата.
Не си цвете,
не си и Луната. ...
Среща в огледалото
Не беше ли момичето, което
на плитки все си връзваше косата
и вечно с лудории бе заето?
В очите ти искреше огън чуден, ...
Крача по небосклона сив
търся насред моите пътеки
камъче да се захвана.
Носи ме ромонът див
на ручея, ...