Патриотично
Иска да яде, иска къща с двор, иска и още други екстри за невероятното...
Мисли само нахлуват, бушуват, като боя при Шипка.
Шипки да бере иска,
чай да си прави ...
"Неведоми са пътищата Божии!"
Така аз знам, но нещо все ме гложди,
че тръгна ли, не може да не може
да срещна мъж, човек на място сложен!
Надявам се да не вървя до веки... ...
Посвещавам това стихотворение на моята колежка Джанан (мхм, отново).
Някога мъдрец бе казал
да не търсим красотата!
Той на хората подсказал,
че по-важна е храната!! ...
(свободен преразказ по “Битпазар” от Николай Стоянов)
Така като ме гледаш, чичо,
какво си мислиш: “Грозно куче,
квартален помияр, научен
по пълни кофи да занича!” ...
Все още теб не съм докосвала.
Не съм целувала лицето ти в сълзи,
но може би наяве съм сънувала,
как погледът ти пари и гори.
И лумнал огън в пламъци извайва ...
Аз идвам - пленница добра на Вятъра.
Спиралата превръща се в окръжност.
Притихнала, на гордостта във шатъра
се крие незабравената моя същност.
Сбогувам се със песента на птиците ...
Нощем в небето светят безброи звезди. Нито една не блести като твоите очи. Нежно топлят ме като слънчеви лъчи. Карат те сърцето ми да изгори. Страсти - въглени горящи са твоите очи.
Минаха толкова години оттогава, но споменът ми за една неповторима вечер на морския бряг с рибари от малък гръцки остров, така и не избледня.
Изпяха се много песни, но една от тях рибарите повториха няколко пъти ивсеки път влагаха такова искрено и завладяващо чувство както при пеенето така и при тан ...
Крадях ли в миналото, Господи, че ти сега крадеш от мен?
Аз лошата ли бях, Господи?
Защо почерни моя ден?
Плетях ли в миналото интриги, или изричах аз лъжи?
Убивах ли, наивница ли бях? Моля те, кажи! ...
НА ГОСТИ
„За тези, които пълзят, времето лети като стрела.”
Баба Костенурка, с писаната хурка,
тръгна пак на гости по Велики пости.
Крачи тя по друма и на глас си дума: ...
Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.
Горча. И преглъщам мечти.
Целувам без страст и почти неохотно ...
Някога, вечност събрана в чувство,
истина, образ мъждукащ в мъгла,
как искам да ме стопли това чувство
да обичаш и да бъдеш обичан, точно сега!
Липсваш ми, липсва ми всичко, що не ...
Нахлу в живота ми като стихия,
превзе ума ми ти като магия!
С думи сладки, нежни ме омая...
накара ме за щастие да си мечтая!
Кълнеше се, че много ме обичаш, ...
Продължаваш да ме преследваш,
всяка стъпка, всяко движение...
Аз се опитвам да забравя всичко –
да имам поне едно постижение.
Знам – спомените се трият трудно, ...