Стихове и поезия от съвременни български автори
Без заглавие
Какво... нима се случва?
Любов, горещина, мълчание,
възторг от среща, страх,
допир нежен, тъй зловещ... ...
Балада за Атлас
Тегне върху ми всемирът.
Атласовско бреме. Но още
животът във мене пулсира.
Оставам. Ни крачка назад! ...
Писна ми
с твоите градини от бетон,
през които хора със звънчета
се разхождат, сякаш имат дом.
Писна ми вонята на живота, ...
18+ Най-луд, дори и в секса, е поета
из пресата не спират с интервюта.
А в пресата - това е жълта преса,
на публиката за да се хареса,
във интервютата въпрос най-чест, ...
Отминалият ден
навъсен, леко уморен,
подпря се с лакти, сипа чаша
и с укор взе да гледа в мен.
Обсипа ме с безброй въпроси – ...
Само теб
пияна пак, с бутилка самота
и пак лицето на ангел бленувам,
ангел ли - не, само тебе сънувам!
Само теб - мое нежно създание, ...
Някакъв луд
„Иисусе!!!“
Но го чуваме само ние
Накацали по жиците
И ...
Кръстопът
в своята квартира и
изпращам всеки самолет.
А между тях, отпивам си
по глътка бира - ей тъй, ...
Размисъл
РАЗМИСЪЛ
Маса. Върху нея вазичка с вода.
А в нея - потопено стръкче ЦВЯТ!
Колко разум му е нужен на човек, ...
Случка от една пейка
следобедът е син
Знаеш... blue sunday
Вкусът е на кафе
градът е фон ...
Почакай ме, любов...
когато със мълчание убивахме
и заличавахме последните следи
на това, което с тебе имахме.
Съжалявам за прикритите си чувства, ...
Изневяра
целият на нея пак ухаеш, парфюмът ù от теб струи
и белези от устните ù имаш по тялото, по миглите дори,
тайно се надяваш да не питам: Къде си бил до ранните зори?
И без да питам, мили, зная, от нас отдавна си отиде любовта. ...
В мрака на площадите
самотен крача в мрака на площадите.
Доволен мисля си, че съм,
преместен пак в живота на рокадите.
Стотици хора следват своя бяг, ...
Песента на рибите
пълен с тайнства, с чудеса,
дълбок, загадъчен, омаен,
свят на мълчание и тишина.
В него лудостта е всеобща, ...
Тази сутрин
Затичаш
като бавен хоризонт,
като миг беззвезден във кръвта.
(Тази сутрин) ...
Настроение
Затворена в ковчег от чувства.
Изплакан дъжд облича във тъга
душата ù - изпепелено русло.
Очите, потъмнели за света, ...
Безплатна
диханията си на теб да посвещавам,
дните като Слънце да ти озаря,
желанията в нощите да изпълнявам...
Така безплатно ме вземи, ...