Стихове и поезия от съвременни български автори
Всичко вече е изречено
когато всичко вече е изречено -
ще извикам силно,
ще поканя гладния
да се нахрани ...
Копнение
_________________________________________
Искам да ме облечеш със ръцете си.
Във шепи да ме скриеш...
Със устните си жадни да ме нарисуваш. ...
Упование
В приказката имаше усмивка и дъх, разплискан между устни топли.
В приказката имаше и песен. Имаше и залез със дъга,
имаше и сълзи във смеха, и смях през разтуптяни вопли.
В приказката имаше поток, в чиито недра бълбука ...
Скитница
слънцето милвах, приспах,
търсех, бродех, крещях,
с нощта си говорех на глас...
Спирах, оглеждах, пълзях, ...
Тишина
Защо си тръгваш... остани при мен...
душата ми изричаше словата
но в стаята ми в онзи летен ден
единствено остана... тишината ...
Дилема
една нерешена дилема,
в мене вперила поглед помръкнал,
пак ме стрелва с очи наранени.
Не задава въпроси, не пита, ...
Няма да те забравя!
когато луната заблестеше
тогава и твоята усмивка
вечно на устата ти стоеше
Когато казваше обичам те ...
Поетът
който връхлита на хиподрума.
Не е редно това, безспорно,
безотговорно е и неразумно...
Трясва изстрел, хукват конете, ...
Десет минути след полунощ
Нула часа и десет минути.”
Аз ли малко избързах, ти ли малко закъсня?!
Някой предсказва бъдещето ни –
десет минути след полунощ ...
В неделя даже Господ си почива
Днес ще си потърся
моята половинка съвършена.
Млад съм още, мъж съм и не бързам.
Съвършенството изисква време. ...
Сълзи и пясъчни лунички
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...
Помогни ми
от твоята силна магия!
Помогни ми да избягам
и далеч от теб да се скрия!
Помогни ми да обичам, ...
Мелник
Ставаш лъскав и капризно неестествен.
Ставаш чужд… Различен…
Искам оня, моя Мелник, от преди години.
Утихнал или есенно притихнал. ...
Светлина и Мрак
вкопчили се две,
мрак и светлина,
до край така ще е.
По-малка е светлината, ...
....
Вълнолом от различни лица.
Влакове, електрически лебеди.
Бели, червени пустинни деца.
Тичах по гарите, себе си търсейки. ...
Каква беше тая целувка
Каква беше тая целувка?...
Притихна земята.
Светът притаи дъх, замря...
Светът стана нежност... ...