Стихове и поезия от съвременни български автори
Реалност
изблъсква изоставените страдания,
подрежда копнежно букет,
смалява големите разстояния.
Тишината ми нахлува за теб, ...
Два атома еднакви няма
Няма два еднакви коня!
Две кози еднакви няма,
две звезди еднакви няма ...
Два атома еднакви няма! ...
... С ухание на лято
и някъде над нас струяха звездопади...
В онзи миг, когато пееха щурците,
и под прозореца ни правеха си серенади.
В онзи миг, когато нощта изглеждаше досущ ...
Лято
горещо мое, с цигански очи?
В узрялата магия на житата
са скрити тайни, страсти и мечти.
Дъхът ти зноен ме съблича, ...
Скъперник на думи
Отекват стъпки в тишината -
извечно нещо си отива,
отсреща някой тъмнината
прогонва с мъничко огниво. ...
Златното момиче
недосънувана,
изтича...
Дочаках златната вода –
да срещна златното момиче! ...
Там, дето...
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.
И пурпурът очите озарява – ...
Те - красивите и нежните!
по шумната река
и играеха си, без да пречат,
по вълните удряха се на брега...
Това са пъстрите листа... ...
Отвъд
времето си отминава,
а далечен е брегът
и една прекрасна гара,
на която да се спреш, ...
Не съм поет...
а аз отново се родих.
И нова същност май получих,
да вграждам думи в стих, след стих.
О вярно, вий дори не знайте, ...
Вярна си ми, Вечернице
Вярна си ми, Вечернице,
все знам къде да те намеря.
Стоиш първа, светла и сама,
за сестрите си подготвяш тъмната постеля. ...
Ултиматум
На себе си поставила съм ултиматум -
или умирам, или без сълзи напред!
Ала трудно е решението, когато
можеш, но със сигурност те чака неуспех. ...
Както ми диктува сърцето...
избледняха като звезди на зазоряване.
Колко време крещяха от небосвода?
Може би колкото е трябвало...
Бившите мисли са зачеркнати ...
Крахът на едно възмездие
да бъда пак желана
и като прочетен стих
тъга във тебе да оставя.
Спомен от онези дни ...
Жива вода
ще бъда непременно боса.
И под мансардата на дивата трева
ще са погребани въпросите.
И ще навляза сам-сама, ...