Стихове и поезия от съвременни български автори

257.7K резултата

Сънувал си обич за малко

Обичам те днес и само за малко,
докато са заспали очите ми.
Докато не съм станала бледа и слаба...
докато си заспал във ръцете ми.
Докато те прегръщам и не мисля за утре. ...
894

Летен Дъжд

Приятен летен дъжд вали
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят, ...
725 1

След бурята

Свърши се! Небето уморено замлъкна,
като сърдито, своенравно дете,
а земята под него потръпна,
гръмотевичните му недоволства прие.
Олюляна и дрипава нивата остана, ...
1K 1

Раздяла с полъх на лято

Раздяла...
Ухае на лято.
A не е тъга,
понеже си тръгвам с усмивка.
Усмивка, запазила всичките спомени, ...
1.7K 4

В навечерието

Отправям поглед към нощното небе
и чакам да видя падаща звезда,
за да си пожелая с тебе
да бъда до края на света.
Но уви, няма звезди ...
1.2K 6

За смет

Откога със цвете не си ме милвал?
Нежно да погалиш раненото у мен.
Да ме притиснеш.
Благоуханно.
Ей така, да осмислиш поредния ми ...
1.3K

* * *

Пред мен
Пред мене твойто бяло, голо тяло,
секунда свян и време спряло.
Дланите ти мъжки - топли и корави,
пръстите ти ловки, търсещи и благи. ...
1.3K 1

***

хиляди цветя
и мъртва пеперуда
каменна река
1.1K 4

Няма вече думи

Няма вече думи
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”. ...
1.3K 1 7

Приспивам...

Прибирам
на тъгата в пазвата
откраднатата радост -
все още топла,
недокосната ...
1.1K 17

Твоя

Къде бяха звездите ми тогава -
да кажат колко грешен ход си ти,
в чии посоки Луната бе огряла,
че пътя си изгубих в твоите очи?
И вятърът къде се бе отнесъл, ...
1.1K 4

Mамо...

МАМО...
Безутешна съм, робиньо Майчице.
Приживе в скръбта си нетленна.
И тази скръб и жал се сипе, омайва ме -
като скръб и жал последна. ...
919 1

* * *

Гатанки за животни
Скокльо първенеца
дебне го ловецът.
За кожухче меко
цели отдалеко. ...
1.5K 2

Погребение

На дядо
Слязла е неусетно от ъгъла на небето,
когато аз може би съм сънувала хвърчила,
по стълба от сълзи, дръпнала е пердето
тихо и заплакаха райските слънца. ...
2.4K 1 21

* * *

* * *
Ей, орелоракощукова, как си ти?
Ей, орелоракощурава – максимум!
Като рак те тегли все назад споменът.
В подмолите пак на чувствата – щуката. ...
1.1K 5

С музиката – напред

С МУЗИКАТА – НАПРЕД
Приспивна, забавна, мелодична –
музиката винаги ще е различна!
Щом в нея се заслушаш,
ще ти идва да танцуваш. ...
805 1

Аз бях твоят грях

(по Е. Звягинцева)
Ти помниш ли? Показвах ти на картата
на островите мъничките точки...
В красива черна рокля бе хазартна...
и всичко, май, от стиховете почна... ...
1.1K 7

Желание

Светлина огрява ме в нощта
и усещам присъствието ти до мен сега!
Искам да ти причиня куп неща
и да те даря с любовта.
Чудя се! Какво минава ти през ума ...
1.2K 2

На Теди (ko4ka)

И ето, аз усещам края на живота -
ще дойде той със края на деня.
Тогава ти със поглед към смъртта
ще кажеш сбогом на света.
Дошъл е той - часът във полунощ, ...
1.6K 1

Как?

Прозрачна
ще изпия
мъката,
а чашата
ще скрия ...
910 13

Тук, под земята...

Тук, под земята..
Тук, под земята,
даже порове вече няма
и къртици
не ровят цветя в пръстта... ...
1.3K 5

Шумът

Шумът на безбрежното море
звучеше като симфония,
караше човека да прозре,
че природата живее в хармония.
Стъпките по плажа заглушени ...
1.4K 1

Морско адажио

По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...
1.8K 3 39

Думите

Думите
“за любовта
най малко
трябват двама
и питам се ...
712 1

Сонет за дъга

"Дори когато с тебе пишем стих",
сладостен покой ще ни погали,
повей ще усетим, ала тих,
вписвайки го в изумрудени скрижали.
И дъгата, вплела се в ръце - ...
959 3

Моята магьосница...

~~*~
Защо ли днес Магьосниците плачат...
(изрисувани Чувства от
11 август 2010 г...)
И ГЛЕДАМ ТЕ... ...
1.7K 2

Разрошени мисли

Как понякога от нищото
извира мъдростта?
Стихия, бездна, покорена гордост.
Захвърлени доспехи.
Счупен меч. ...
950 7

* * *

Ти си ми всичко на света:
приятелка безкрайно вярна
и сестра по душа.
На теб за всичко разчитам
и до края на живота си ...
766 2

Не разбирам

Викам високо и силно,
защото умея го.
Живея в мой собствен свят,
който не разбирам.
Всяка грешка, която правя, ...
1.1K 1

Добро е утрото:)

Очите ми са все загледани в небето
и все със птиците летят и реят се
във синьото и толкова безбрежно
на волното туптене на сърцето.
Със слънцето във утрото надбягвам се, ...
1.7K 7

На следващите! (последно сбогом, мой дом)

На следващите!
(Последно сбогом, мой дом!
По истински случай.)
Кой ли ще живее тук, когато аз си отида?
Кой ли ще спи в моята стая? ...
1.3K 7

Жената на поета

Тя среща утрото с надежда, че ще я похвали
за първото кафе, а Той я гледа с поглед ироничен.
Подава му закуската, а Той цигара пали,
вторачен в изгрева, ще кажеш, че е някакво момиче...
След туй, залисана в приготвянето на децата, ...
995 16

Обсебване

Обсебване
Вървя по тротоара
на мислите ти.
Помниш ли.?
Вървя - не мога ...
919 7

За едни чорапи

За едни чорапи
Нямаше да има чорапи,
ако нямаше крака.
Ако стъпалата бяха лапи,
трябваше да е така. ...
1.2K 6

Подострено

Блъскат се думите,
хукват, потичат -
сипей по стръмното,
крясък и тичане,
лоша поличба, ...
1.2K 7

Пиета

Забрадките,
забрадките от черен креп
засенчиха небето лятно.
Потекоха къпинено зад хълма,
прибулиха асмите, ...
1.8K 34