Стихове и поезия от съвременни български автори
Сън
с изсъхнали, стари дървета.
Безлунна и призрачна беше нощта,
оловно висеше небето.
И гъста мъгла, като тежък саван, ...
Ох, мачооо!
най-банално и още в зори.
На събуждане – още в кревата -
и не искам да ставам дори!
Той – пламтяща кибритена клечка ...
Вик
само сърце, разпънато на кръст
от чувства и тревоги...
Очи с умора трескаво говорят,
уста в безмълвие мълвят. ...
Осъмнах на двайсет
първата обич, а после раздялата -
всичко забърках в коктейл
и на екс изпих до последната капка.
И втората обич - и нея насилих. ...
Върви си...
Върви си и не питай, колко много ме боли.
Вярвах ти, но ти уби една надежда, крепяща моята душа.
Вярвах ти, но ти уби малкото чувства, които ми бяха останали.
Ти угаси пламъчето в очите ми, което Той бе запалил и след това си отиде. ...
с.ТихоТворение
Когато вървя по пътя задъхан,
се чувствам до смърт уморен…
Откритият свят е окъсан и стъпкан
от някой, преминал пред мен… ! ...
Великденчета
сме, само когато сънуваме пак че са тук.
Но сутрин леглата са празни... И в нас се извива
вихрушка от спомени. Скрити под своя капчук
сърцата на майките тихо в гнездата ридаят, ...
Пустош
Часовникът тиктака неуморно тихо, времето е сякаш спряло.
Навън е мрак, тук-там проблясваща звезда,
надвисналите облаци оглеждат се във застоялата вода.
Излизам вън, поглеждам в тъмнината и сякаш ...
На врачка...
Предричай ми все хубави неща.
Разголвай и обличай пак душата ми.
Разкъсай ме и отначало ме създай.
Кажи ми, Вещице, хвани ръката ми. ...
Кървав куршум
Кръв се стича от лицето.
Вместо сълзи и с душа от рани,
аз страдам от чувства неразбрани.
Мъката ми се усилва ...
Съдба
със усмивка, не със злоба.
Помоли ме от нея да бъда покорен,
с нея да потъна в гроба,
извървя ли земния си път. ...
Обичам
Обичам да те гледам как заспиваш
как нежно се потапяш във съня
а той с крилете свои те покрива
и те пренася в приказна страна ...
Усмихнала се
на утрото
в очите ти
стоплила
неземното ...
ЕР(о)еТИЧНО
непокорен.
Трябва да го направим -
заедно с теб.
Завързани сме здраво ...
Безименни гробове
хлътнал гроб обраснал в бурен
и над него в тази пущина
нито кръст, ни знак е турен,
да напомня за човека – ...
Време е
време е да си отида.
Време е, но сили нямам
в самота да съм щастлива.
Време трябва ми - за тебе, ...
По самарянски
И тази вечер
луната понечи
да влезе в леглото ми
полуразсъблечена ...
Стената
се катерим по каменната стена
над бездната на самотата.
Каменен час.
Нозете ни ...
Кръговрат
и буйната ни кръв във вените изстива,
когато времето неумолимо бяга
и чувство тягостно сърцето ни застяга,
когато дните минали започнем да броим ...