Стихове и поезия от съвременни български автори
Тъжен присмех
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник ...
Я ела на село
тегли ме теле,
дърпащо каруца
с тас на BMW.
Хапвам си сланинка, ...
No name
Здравей, мое утро,
привет, мое слънце.
И днес като вчера − пак безпорядък –
изгубени хора, с умрели мечти, ...
Твой да бъде изгревът
Друг не е достоен
лъчите ранни да го галят.
Твой ще бъде знай и залеза,
че единствено във твоите очи ...
Себеанализ
изкачвам се надолу, пропъждайки моята собствена неволя.
И, в бавния ритъм на дъжда, изгасям лампите,
канейки мислите на мойта воля.
В сенките на бляскавия свят проблясквам и се крия, ...
Натюрморт
Разцъфва като люляк
ароматен в градина
от слънчева светлина,
попива аромата сладък ...
Когато
и бавно изгрява луната...
звездите тогава тихо се смеят
и ето - настъпва нощта...
Тогава вечер аз идвам при теб ...
Пътешественичка
Подскочи катеричка малка
от нисък бор на по-висок.
Отронила се в миг шишарка,
цамбурна в бистрия поток. ...
Приказка за лека нощ
заспиват и птици, и хора.
Не спи само малкият Митко,
той мама и татко разпитва.
- Луната защо не е цяла? ...
Преди да заспи...
пред прага на смелостта
огладнял страхът...
...
Накуцва, вие... ...
Телевизор
Тъмно.
Глухо.
Тъжно.
Удряш глава о стената... ...
След щастието
Все тъй щастието гоня -
лъч от огледало, зайче бяло.
А страхът ми - черна броня
притиска ме без жалост. ...
Видяла безумна красота
заплака женска душа
и сълзи и в сърцето изсъхват,
както съхне в земята дъжда
и както вехне на роза цвета... ...
Сънища
и двамата вървим по тях.
Вятър гони ги вълните
и нас зоват ни те.
Прегърнати от залеза, ...
Случка с Любовта
-О, Любов, незнайна
и нечувана!
Защо седиш на таз скала
така прокудена? ...
Йордановден
Мили Данчо…..
По-верен във делата си от Санчо.
Стараеш се света да разбереш,
без никого да подведеш… ...
Моят собствен филм
Това е прост живот,
обвит и тясно свързан
с най-тежкото чувство.
Това е моят малък филм, ...
Тежкият венец
окичил пътната врата,
се спусна тихата мъгла
и, като истински творец,
скри мъката й от очи. ...
За Българите
Българите обитават един къс земя,
малка точица от голямата карта на света.
Те са едно много старо, странно племе,
някои живеят по инерция и за нищо не им дреме - ...
Баща ми...
аз наричам теб "баща ми",
а ти, със странна доброта,
ми казваш "не без дъщеря ми"!
И пак прегръщаш ме... ...
***(Отлив в Андаманско море)
посипан с пресушени водорасли и прашни риби с пясъчни хриле.
Побиха прекомерните си гърбици ухилени скали. Като чудовища.
Изви се отлив – ярко бяла смърт - над голото новородено гробище.
По дъното светлеят огледално небесните селения надви ...