Не е нужно да имаш очи, за да виждаш.
Виж – китарата е сляпа, а ти показва всичко, което усещаш.
Не е нужно да си беден, за да завиждаш.
Виж – колко богати изгарят, без да дочакат надежда.
Не е нужно да си човек, за да си велик. ...
Намерих си причини да не тичам
след залези, от болка разпиляни,
фалшиви истини да не изричам,
да не събуждам полудели рани.
Научих се по-малко да обичам - ...
Искам да мога да те целуна,
да усетя допира на устните ти върху моите,
пръстите ти върху тялото си
и погледа ти върху мен.
Искам да усещам ускорения ти пулс всеки път, когато си до мен. ...
Без нагласа, без грим или маска
и без страх от това - да сгреша,
в стар копнеж - неполучена ласка,
правя стриптийз на мойта душа.
След спектакъла свалям афиша. ...
Преминахме през рая и през ада...
сега сме някъде на пътя по средата.
Със теб не става и без теб не става.
Заробихме завинаги сърцата...
Съдба ли беше? Някакво проклятие? ...
А има ли значение, кое ще избера от двете?!
Каква е разликата между това да не получа нещо никога,
или да не го намеря никъде?
При всички положения съм тъмен и самотен призрак.
При всички сложни варианти съм прокълнат и погълнат от безверие. ...
... Тази толкова спрягана тема любов !
Търсим близост като спасение
за душите наши, та в нежен обков
да ги запазим от грях и падение!...
Но ревност черна отнейде клокочи, ...
Затъжих се за пещери необръснати,
в които да влизам бастунно нелъснат.
В тях да се чувствам почти сталагмитено,
а емоциите млечно измити.
Да забравям пред прага чехлите гумени, ...
Защото са ме кръстили по женски
с име, дето значи „благонрава",
повярвала в природата си нежна,
до вчера мислех си, че съм такава.
Защото ме каляваха по мъжки ...
И ти си тръгнал с този порив да ме плашиш?!
Забрави ли, че дишам в тебе, дързък Ветре?
Нали съм най-любимият от твойте кочияши,
поспри за малко – да излъжем днеска ред е.
Нали са мои братя белите ти вятърни коне ...
Хиляди думи във гърлото стискам -
в стомаха чувствам трепет на крила,
че искам да ги кажа, но и искам
да те прегърна и да замълча.
Защото сякаш грях е гласно ...
Избуях в топлината на очите ти влюбени.
Зеленея от светлината на твойта любов.
Станах нива засята от твоите устни.
Плодородна. Засищаща. Дар за живот.
Извърви ме, вземи ме. Този път е безброден. ...
Нека бъда изгубен завинаги за света
и да не видя никога слънчевите лъчи,
нека, ако трябва, умра за твойта красота,
но само да видя отново твойте очи.
Всичко, за което съм мечтал ...
Пожелай ме... даже и в съня си!
Изгори ме и стопли с дъха си!
Докосни ме с устни зажадняли
за целувки сладки, тъй желани!
Прегърни ме трепетно и нежно... ...
И седемте живота ми отминаха,
сега е ред на осмата война,
ръцете ми безизразно изстинаха,
дъхът ми се превърна във мъгла…
Един ветрец остана от предишното ...
Повярвай ми – аз дълго бих разказвал
за теб... за белотата... за нощта,
превърнала се в приказна река,
в която любовта ми се преражда!...
В очите ти се вглеждам и... мълча! ...
За да оцелея
Храня се с теб и с безкрайните думи,
жигосани в теб, като слънце във ден.
Стена кислородна стои помежду ни,
прояжда гръдта ти, прояжда и мен. ...
Кой, как, къде, кога се е промъкнал -
като крадец през тухления зид
и чувствам го – пак нещо е помъкнал -
реалността отнася с поглед сит.
Оставя там той спомени, мечти – ...
струва ми се, че още повече губя вярата не в тебе, а в твоята любов, питам се съществувала ли е тя, не е ли била една измама за мен и самоизмама за теб... но, М., какво да се направи, ако ти не можеш да отговориш на обичта ми със същата сила, ако аз не съм за тебе това, което си ти за мене...
> недя ...