По дяволите! Трудно е да пиша -
Молúвът във ръката ми се схваща...
Е, нищо ново - още те обичам...
(И още дълго, дълго ще си плащам!)
Животът ли? Той си тече объркан ...
Прозорецът отвън оглежда в себе си
отблясъци от изгреви и залези,
на стъпките забързаните силуети,
пера от птици разпилени по перваза му...
На уличния шум неспирното бърборене, ...
Целувка
Хладният пясък на моето утро събрал е стъпки на влюбени.
Бризът на глътки спира дъха ми, търсейки път помежду ни.
Изгревът нежно се спуска под миглите с привкус на сладост черешова.
Порите, жадно попили дъха ни, търсят допира с себе си...
Е Т Р У С К И К И П А Р И С И
_______________________________________________
На моя приятел Шкафчето!
Който умее да обикаля по разни
приказни места от инвалидния си стол... ...
Ще те обичам и така -
трудно, безнадеждно и безутрешно,
без да питам, без да те коря
безпаметно, безвремно, безвъздушно...
Дори без теб... ще те обичам пак! ...
Когато чета стиховете на Петя,
в мен трепка, блещука сърце на дете.
В студения мрак започва да свети
луната седефно и рими плете.
Луната – обърната нежна усмивка. ...
Когато затръшвате ядно врата,
не бързайте в миг да изхвърляте ключа.
Днес вятърът скита се сам по света,
защото това не успя да научи.
С връвчица от спомени - лоши, добри - ...
В един миг сякаш всичко опустя,
изчезнаха словата, мисли, чувства
и нещо в мене тихо закрещя;
това е, свърши, всичко свърши...
Безкраят сякаш сгушил се бе в мен ...
Така ми се иска с теб да говоря,
да ти разкажа, както преди -
за дългите нощи, безсъние крили,
за мислите мои, тежали ми с дни.
Така ми се иска сам да усетиш ...
Имам навика, имам някаква странна привичка
да разпъвам душата си по поляни зелени.
На гърба ми сто мравки, а дъждът гъделичка
празнотата, която носи дъх на канела.
Пея с вятъра, с няколко щурчета говоря ...
Maйска евхаристия
Паркетен лъв - блестящ, безупречно галантен -
отново месец май дойде и ме прегърна.
Закичи ме с омайната си свастика.
Огъна се докрай сърдечната ми струна ...
В бялата булчинска рокля на мама
облякох се днес, за да стана принцеса,
червило си сложих - нали съм голяма,
обаче бижутата знам ли къде са?
Нахлузих и токчета - остри и тънки ...
Девет дявола галеха разума.
Други девет изпиха сърцето ми.
Бяха девет, видях им оргазма,
легиони лежаха в нозете им...
С част от тях се видяхме по църквите. ...
Знаеш ли...
(Кръговратите на песента)
... ще поседнат нечии и ничии човешки дни
в отронената нежност на довчерашното лято.
В ръцете им, привикнали на шумни тишини, ...
След залеза, когато слънцето заспи,
а мракът омагьосващ се събуди,
когато луната се усмихне и нежно заблести
и звездите тишината с шепи я изсипват,
в тъмнината много изненади се таят, ...
ти не питай защо все заставам до теб
в петък вечер танцувам със теб и осъмвам
ти за мен си единствен човек
дето вижда във мен и на тъмно
аз до теб се превръщам в герой ...
Лунен лъч влезе в моята стая
и донесе ми сънища чудни...
Как летя във прекрасна омая,
по цветенцата стъпвам на пръсти.
Как се гоня с пеперуди прекрасни, ...
Унил пред себе си и мен заставаш...
На кръстопът разкъсан си на две посоки.
Усещаш клепките как бавно натежават
и земята тръпнеща под ходилата боси...
Мислите, като свирепи птици, атакуват, ...
Между нас никога не би могло да е неловко, защото очите ни се любят в многоточията
преди да сме помислили какво не бива да изричаме. Тишината ни говори.
Пламъкът в нас танцува и пали сенките с крилете на дантелено фина фантазия,
усещаме го с всяка секунда, която ни дели от поредния опит да бъдем щас ...
Познати булеварди, с познати светлини,
кръстосват непознати по нашите следи.
А чужди, в мисли общи, пътуваме със теб,
поели в две посоки, изгарящи от лед.
По улиците наши сияят сто луни, ...