Стихове и поезия от съвременни български автори
Защото съм жена
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет ...
Епохи
духът на времето лети
и по леда оставя рана
от пируетните следи.
А пък опънатите релси ...
Горчив полъх
Глухарче рее се в небето
разпънало невидим парашут.
Нехайно кацнало по върховете
забърква ни горчив аламинут. ...
И преваля нощта...
неподвила е крак.
А над нея луната току
се облещи
из под снежен калпак. ...
Моя детска любов, лека нощ
с едно лихо докосване,
на твоята длан
върху моите пръсти.
И понеже в живота ни ...
Въпроси
и мислех над едно твърдение.
Че казват, че човекът влюбен
във себе си е бил изгубен.
Че дал си е душата цяла, ...
Не...
Тежат лъжите на гърба на вярата.
Истината не боли.
Болят мечтите недохранени.
Истината не тъжи. ...
Музиката в моя свят
потъвам във въздействието ù призрачно.
Усещам ритъма!
Усещам нещо истинско!
Сливам се с нотите. ...
Лунна картина
Това се случи в края на лятото.
Преливаше с чувства луната.
Гореща екзотика, разтопено злато-
потекло със звън в тишината. ...
Пейка за неминувачи
"Утринна мъгла рисува
мечти
на минувачи" - Бусон
От разпъпило цвете бои ...
Безименно...
И късче луна, в моята стая?
Нищо, че пак заваля.
Запази ме вместо
голямата жълта луна. ...
Бъди спокоен!
Няма да ми липсваш, принце.
След теб ще дойдат рицари безброй.
Със брони тежки от доверия
да ме спасят от този вой. ...
Бабишки Зарезан
засукаха мустаки баби щури.
Наточиха си винци за зарят,
нахлузиха дибелити потури...
И цъфнаха на лозито, чи спазва ...
Реквием за мъртвото село
Като мъртвец неплакан и сам,
глухото село простира се там.
Тъмнеят прозорци - очи ослепели.
Не скърцат вратите - уста онемели. ...
Нека Холокоста е завет! (в памет на невинните жертви на Холокоста)
но тъмнеят тук-таме петна.
Човешкото в мене се запита:
„Защо ли се е случило това?”
Кому ли пречели са тези хора? ...
Нощна пеперуда
докосва измореното ми тяло,
По-нежна е от майчини ръце.
Тъй дълго за покоя е копняло...
Прегръща ме жадувана тъма. ...
Баджо ми рече...
Всичко е побеляло
в снежното одеяло,
с баджо сваляме ските,
долу пред механите. ...