Стихове и поезия от съвременни български автори

256.7K резултата

Обреченост

Зора и прашен, стръмен път.
Камък и плешиви урви..
Душите тук познато мрат.
Дори във мрака да са първи…
Склон. Сипей. И загнезден прах ...
1.3K 3

Няма да мога

умрях
не личи ли
вече съм сянка
още няколко шепи
разкъсани дни ...
1.1K 20

Веднъж пътувах в пълен рейс със радост

Веднъж пътувах
в пълен рейс със радост,
от "Лъвов мост" - през "Орлов мост" - до “Младост”.
Това се случи в Тошовото време,
далеч преди Европа да ни вземе. ...
1.1K 17

Ще се познаем ли?

ЩЕ СЕ ПОЗНАЕМ ЛИ?
kadife_ и rudin
Все някой път, когато те открия -
ще бъде ден от Бог благословен -
и птичките гнездата си ще вият ...
1.4K 23

Притихнала...

Притихнала в зениците на птица,
аз тихо съзерцавам свободата.
Летя, със тайнствената мисъл,
че мога да я имам, за отплата.
Притихнала в цвета на първото кокиче, ...
1.1K 19

Честит празник, мила!

В светъл лъч при теб ще се върна.
Под одеалото ще надникна безумен.
Раменете ти с топлина ще обгърна.
Зад ухото ще те целуна.
Ще падна на бузката в капчица дъжд. ...
1.2K 14

Ти само ме чакай

„Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди...”
(Константин Симонов) ...
1.2K 24

А някъде там...

Все търся
онези пътеки,
които водят към теб
и в здрача,
и във светлината... ...
1.5K 36

Криеница

Започни да броиш наобратно.
Аз отдавна започнах да търся.
Приближавах се лято след лято
и в съня ти ще вляза на пръсти.
Но понякога просто забравям. ...
2.8K 1 20

***

Смутена от вътрешната самота,
ти спиш, а аз мълча -
не искам да те будя,
добре ми е така -
прегърнал възглавницата ...
963 1

Мъртви са всички небета

Изваля се небето.
Изваля се...
Вече няма дъги в небосклона,
отдавна забравих цветовете
и вече хич не ми е щуро. ...
1.2K 1

Четиринадесет срички между двата свята

Четиринадесет срички между двата свята
Ах,
знам
срам,
страх, ...
979 8

Неразумно е

Неразумно е да те обичам все така,
нахлузил тишината – връхна дреха.
Неразумно е, но ти ми носиш топлина
и в очите ти прочитам даже ехото.
Долавяш с устни пулса ми, но ме боли, ...
1.1K 14

Последен сняг

Последен сняг
Заваля за беля, побеля и натрупа,
а небето омрежи, съвсем го сниши,
който може се сгуши във свойта хралупа,
а под глога наострил е заек уши. ...
810

Половини

До болка ми липсваш...
Светът се сразява...
Отивам на Север...
Към Югът потегляш пък ти...
Пътища много, ...
1.2K 3

Бъди

Бъди и съществувай,
Смисълът на живота?
Животът е смисъла!
А за живота.
Глух за тишината, ...
1.6K 1

Танцът на цветята

Танцуват своя чуден валс цветята,
обзети от лъчист копнеж,
обагрен с цветовете на дъгата
и с дъх на пролетен цъфтеж.
Мелодия ефирна се излива - ...
3.3K 31

Натежа ми небето

Натежа ми небето. Някак все ми е тъмно.
Вече тридесет пъти се опитвам да литна.
А небето ме гледа - така е намръщено,
че не дава дори да го питам за изгрева.
Аз му викам по име, а пък то се обръща. ...
1.6K 24

Българка

НА ВСИЧКИ ДАМИ
ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ
Българка
( „КАРИАТИДА” - БГ )
Благословена българка- богиня! ...
4.5K 39

По две

Две сенки на дървета.
Две съдби.
Два търсещи се клона.
Две купчинки листа.
Калинки две ...
758 5

Утро

Разсъмва се...
Петляно време.
Росата кротко
по листата дреме.
Щурци замлъкват... ...
738 1

Рецепта за щастие

Рецепта за щастие
Ако смесим чашата вино и прошката
и прибавим малко любов,
лесно на другите ще прощаваме грешките,
светът за нас ще бъде нов. ...
3.7K 6

Смърт

Като призрак, живеещ в мрака на нощта,
като дух, пропадащ в бездна, изпълнена със самота,
като сянка в нечий гроб,
ти живееш в този свят суров.
Белязан от безкористна лъжа, ...
1.2K 3

На Таня Николова

Красивите нежни къдрици
спускат по твойто лице
нежнoсттa на звездните птици,
доброто, красиво женско сърце...
... Вижте повече ...
1.4K

Прекланям се

Светът притихнал е,
гробовно тихо е.
Единствено листата чуват се
как от клоните отронват се
и нежно падат на земята. ...
806

Букет за мама

На твоя светъл празник, мамо,
бих искала да ти даря букет цветя.
Ще го сложа на едно място само,
а то отдавна вече не е у дома…
Затуй в мислите си те прегръщам, ...
2.3K 15

Тя

Червена роза с дъх омаен,
ухание и светлина
във този мрачен свят,
неземна нишка или тайна,
наречена - Жена... ...
1.4K 2

Спомени

Спомени, спомени -
неизбледняващи сенки.
Спомени, спомени
на отдавнашни сценки.
Една ярка светлина ...
669

Технология на поезията

Технология на поезията
Понякога ей тъй,
че и както си стоя,
музата ме блъсне
във сърцето. ...
1.3K 16

Нощ е

Нощ е. Сняг и сънна тишина.
Нежно ме целуваш с влажни устни!
Тръпне мълчаливата луна,
искаща от нас любов да вкуси!
С теб, любима, сплитаме ръце: ...
869 3

За огън стига въгленче

Студено ми е, Дарлинг,
запали... цигара,
не, запали свещта
или луната.
С една прегръдка ...
1.3K 1

Дъждовни капки

Колкото дъждовни капки успееш да хванеш в
проливен дъжд, толкова е твоята любов
към мен. А колкото не успееш да уловиш,
това е моята любов към теб.
868 1

Защото живяхме обичали...

По сънните улици с незаспалото ехо
все търсим нещо незнайно,
неповярвали още в това нещо, което
дава смисъл на дните безкрайни.
Даже когато забързани... луди... ...
1.5K 18

Късчета жена

В пролетно утро не подарявай пищен букет -
от поле откъсни ми синчец, теменуга, кокиче.
Напиши с незабравки измислен сюжет,
в който аз съм завинаги твойто момиче.
В летния зной не опитвай да бъдеш Нептун - ...
1K 11

Цитадела

Иззидах си вселена от мълчания,
понеже имам право да мълча.
Химерите погребах окончателно,
ударих ключ и залепих печат.
Разбира се, захвърлих всички ключове ...
729 1 7

Няма случайности

Уморих се да бъда послушна
с усмивка и примерен тон,
вече останах бездушна
спринтьорка в жесток маратон.
Дълъг, колкото живота ми, ...
1K 3

На сбогом и спасение не идва

Последните й думи бяха чиста проба сбогом.
Цивилизовано, учтиво… деликатно и фалшиво.
Последната усмивка беше прекалено много,
„обичам те” от времето, когато беше още живо.
Усмихна се и тръгна, не погледна повече назад. ...
807 1

Единствено поетично

Няма я, няма го - нийде
не виждам...
Сам
е останал взорът ми.
Там... ...
819 6