Стихове и поезия от съвременни български автори
Грак на съвестта
няма свой собствен облик,
свой собствен почерк,
нищо собствено няма.
Може би и съвременността не ù принадлежи. ...
Ще повярва, и още как!
Госпожица Педрита
е стриктна католичка,
свещеника тя пита
и майка си за всичко ...
Тихо е
Сега, когато с впряг безметежен сезоните
се понасят над нас като глутница кучета
и се хапят. Празни боботят вагоните
на нашия влак безадресен и бързащ, ...
Великден
изключиш ли ума си, ще ги видиш
в очите на дете или жена,
в молитвите им фини като рими.
Към боговете, скрити вътре в тях, ...
Някъде в мене си...
някъде в мене си...
Безкраен лабиринт
от разноцветни стаи,
... тихо стаяващи ...
Пак те няма
Живея кошмарно -
като в някакъв сън.
Знам,
че трябва да спра, ...
Помогни ми
да обичам на инат. Да бъда строга.
(Когато двете ми ръце са Рай и Ад -
и Дяволът, и Бог изглеждат хора)
Помогни ми да не вярвам в чудеса. ...
Хаос
Поезия и музика в душата
безспирно се боричкат, гъделичкат;
нестихващо пронизват сетивата;
и както тичат вечно се обичат. ...
Не пропилявай живота си
нямаш време да повтаряш грешки.
Трябва да продължаваш нататък,
въпреки моментите тежки.
Дори да те боли до безсъзнание ...
Душите ни - бездомни птици
над скръб, над мрак и самота...
Нима това остана от света?
Кръжат душите ни над мрачната планета!
Къде да свият сигурно гнездо - ...
Разминати Светове
_____________________________________________
Бяхме два различни Свята.
Устремили се един към друг.
Сега сме два еднакви Свята. ...
Няма да те питам
Няма да те питам днеска със коя си.
В прашно огледало гледам и мълча.
Гледката обаче май не ми понася -
белите коси настръхнали стърчат. ...
Още веднъж е завинаги
и мога да прескачам локви
само че имам страх от високото
затова преди да видиш рекорда
който чакаш още от раждането си ...
От понеделник започвам
От понеделник започвам.
(Решено!)
Ще ставам в зорите, ще тичам из парка.
Леглото, бюрото, ще са подредени, ...
Непознат
минава твойта топлина.
Въздиша млада красота,
готви се за удар тя.
Прелестна и този ден ...