Стихове и поезия от съвременни български автори
Морска душа
се отмиваха от пурпурен залив,
а вълните безплатно раздаваха
на брега белоснежни целувки?
Помниш ли триумфа на сивото ...
Неизбежност
Намерих теб.
След дългото, безкрайно търсене.
Не вярвах.
Или поне в началото. ...
Бодро
Или изгряло слънце
е лекичко в духа ми?
Усмиката отива
на всякакво лице- ...
Ах, този дъжд...
със нищо
по-различен...
Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.
Една лъжа...
в чинията на моя глад,
не бе голяма, но намери
приют в житейски мармалад...
След нея лазеха, горките, ...
В мъглите на загубения град
страховете ни са единствените пътници по влаковете,
греховете ни се крият в прашните ъгли,
със скърцащ звук прокрадват се към нас
и вината с хладни пръсти обгръща ни. ...
Ти нежна фея
Очите ти ме носят,
към бурното море
към плажовете жарки
на потайни брегове! ...
Аз не мога да бъда спокоен...
ако ти си от мене далеч.
Затова и на тропика зноен,
и на Арктика в ледната глеч,
през пустинни и снежни полета ...
Спаси света
Боровете плачат, дъбовете скърбят.
Убиеш ли дърво, ставаш престъпник без наказание.
Убиеш ли две, те чака цял живот покаяние.
Гората се превърна в поле, ледът стана на вода. ...
Бездомно стихотворение
Задавя ме
откъснат плод.
Скитник съм.
Звезди
във знак на обич и любов,
макар пред теб да се прекланям
и да трептя в любовен зов.
Звезди да свалям не обичам - ...
Човекът от задната врата...
слушам фолк и пия сега,
живея и умирам в калта,
аз съм човекът от задната врата.
Аз живея, за да имам, ...
Погром
огън жесток и страшен,
хора умират и сградите падат,
идва краят, идва адът.
Война пепелява убийствена, ...
Мъничко завист
за тяхната вродена свобода,
понякога завиждам на сълзите,
пленяват ме със свойта чистота.
На звездите завидяла съм отдавна, ...
Любов
как, като боли от любовта?
Как да затворя очи, като там пак си ти?
Искам да изкрещя, че не ме боли и просто дъждът вали...
Но ето навън слънце пече и аз с усмивка излизам, ...
* * *
Нека вятърът прави това вместо мен.
Аз ще спра там, до първата пряка, на завет,
и ще бъда по–тиха, по–тиха от него дори.
Не сега! И недей ми задава въпроси. ...
Днес повече боли
Днес повече боли, когато ме
оглеждат сякаш вещ и отминават.
Като дърво, което някой пес
първо подушва, после препикава. ...
Невъзможна мечта!
годината си излетя
и то толкова скоро,
колкото не я очаквахме!
Със силата на вятъра ...