Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще бъда...
в някой тъмен ъгъл на града.
Страха си ще опитам да надвия,
макар погълната от самота.
Ще бъда сън, ще ме сънуваш... ...
Пламък
Тиха топлина,
гореща истина...
В един миг е тук,
а в друг е някъде там. ...
Жив е той, жив е
на кой ли му пука за раната мъжка.
Вълкът да го ближе - някой ще каже,
така му се пада, бе, щом мисли за назе.
Той пък защо ли, защо да се връзва, ...
На... някого
към две случайни плоскости на взора ми.
От нечие безумство си измислен
и все така си ничий в кръгозорите.
Безпомощен удавник във окото ...
Много съм тъжен
и какво от това?
Пуснах си брада
и вече не спя в тъга...
Сега
когато животът ми
се превърна във въглен
и когато вече нямам причина
да се обръщам назад ...
Какво очакваш?!?
очакваш ти от мен сълзи,
да викам да крещя
и в лицето да те обвиня…
Но мисля да замълча, ...
Странен, но специален
Ти за мен си нещо странно,
нещо твърде идеално.
Но взе да става опасно,
защото стана ми ясно, ...
Зимно слънце
на закопчани с бастуни-щипки
към земята старици
* * *
Река ближе сняг ...
Пиша ви с пера от лястовици бели
Пиша ви с пера от лястовици бели,
с гълъб ви пращам своите послания.
Душите ви не са ли зажаднели
за обич, за мечти и за желания. ...
Тихо
приспиват с омайна наслада,
луната срамежливо наднича
в тихата, тихата стая.
Нижат се невидимо дните, ...
Лъжовен стих
Ще ме лъжеш, че ти пука кой съм.
Ще излъжеш, че сънуваш време.
Ще ме лъжеш, че ме мислиш как съм.
Ще излъжеш, че за мен си бреме. ...
Отпътуване
на Радко Радков
Днес последният рицар си взе наметалото,
метна кръст на гърба си и тръгна.
И не чу как отчаяно тракат клепалата ...