Стихове и поезия от съвременни български автори
Коя си ти?
Изхвърли ме от живота си,
а аз обвинявах себе си.
Приех, че само аз съм виновен
и давех се в тъга всеки ден. ...
18+ Еротична поезия 1
се стича по устата ми засмяна.
Продължавам да трептя във амок,
гледайки ти тялото - премяна.
От вълнение те стискам дружелюбно ...
Декемврийски очи за сезоните
Разтваря си чашката залезът – златно лале.
В градините есенни виеше сам суховеят,
сега тишина иглолистно душата боде.
Играе си зимата – злобна и мърлява котка, ...
Обвинения
ключът - ръждясал, стар и изморен,
захвърлен със обидата оголена,
загубен в спомена зад мен.
Ключалката е пълна с обвинения, ...
Зимно хайку
стискат храста, побелял
от болка и страх.
...
Живият огън ...
Когато нероденото умира
и слънцето изгаря в собствен пламък,
а тишината е разцепена от вик,
от който се напуква всеки камък.
Когато нероденото умира, ...
Цветарят
Последен идва цветарят...
Цветарят винаги идва последен.
Цветята му, те изгарят,
а пък очите му - ледени... ...
Ще опаковам Земното кълбо
и искам да ви приобща към нея!
Да опаковам Земното кълбо!
Във бяло, във зелено и червено!
Достойно е за българския гений! ...
Копнеж
очи закачливи
и ръце – криле на птица.
В усмивката сякаш си скрила
копнежа по обич истинска. ...
Акростих (Ветрилото на сънищата пада...)
Ъгълът на тайното с копнеж зове.
Редуват се усмивки в колажа,
творящ сънуваните мои светове...
Една мечта се сбъдва удивена, ...
Можеш ли???
спасител с изтръгнато сърце?!?
Можеш ли да погледнеш,
без да вцепениш,
да докоснеш, без да изгориш, ...
Празник
върху бялата покривка.
Свещта гори. Гроздето искри.
Виното в кристалните чаши звъни.
Аромат на щастие ...
* * *
Не бива тайната ни никой да узнае.
Мълчи! Прегръщай тихо!
Не бива никой да ни разпознае.
Ще бъдем във безкрая просто сенки, ...
Искаш
да усещаш страстта ми,
когато съм върху теб и целувам гърдите ти.
Искаш да ти шепна на уше тайни думи
и косата ми да докосва нежно гърба ти, ...
Обливане
Светлината се слива със мрака.
Момичето търси почивка.
Водата се стича по тях.
Нейните крайници нежни ...
Разминаване
че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,
защото само в нямото на изгрева
усещам, че съм имала реалност.
Понякога така се гледам непокорно, че ...