Стихове и поезия от съвременни български автори
Плета дантела между изгрева и залеза...
На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки…
Годините навивам на кълбо…
Плета дантела между изгрева и залеза…
Невежите разпитват ...
След теб ще си тръгна
със стъпки на подплашена кошута,
останах глуха, няма и сиротна,
в безкрая звезден пак объркала маршрута.
След тебе тръгна си деня прекрасен ...
На времето по криволиците
преминали от изгрева до залеза
и заблудени като птиците,
се лутаме объркани в просъница.
Наивно вярвахме в заблудите ...
Имена
Бог е с различни имена
по небето и земята.
Прочетох името Му
в очичките на котето, ...
Робиня на съдбата
в шепите на самотата,
ТЯ покорно чакаше
да блесне някаква искра надежда
или просто пламъче нежност. ...
Хайку
Върху снега -
стъпки на врабчета.
Вълшебна плетеница!
Да станем по-добри!
да покаже на днешни времена
пред целият свят какво е
радостта,
то щеше да блесне звезда ...
Убита лисица
В една балканска махалица,
в стопански двор, до стара къща,
през нощ отмъквала лисица
кокошка, пиле (без да връща). ...
Морето в мен
такa, както някога,
преди много време,
когато от него откъсната бях,
когато във търсене ...
Вълк
Летиш като стрела. Кучешки лай.
Тичат дузина крака.
Смъртта да погледнеш в очите - е пай...
С пушка в ръка е врагът... ...
Посрещам утрото сама
и на деня ще си в плен,
ще минават минути, часове,
ще дойде бавно вечерта
и ще заспиш без мен в празното легло… ...
Мъгла
затвори очи и си припомни
къде искаш да бъдеш -
там, където си усмихнат
и пълен с енергия. ...
Шепа карфици
в картина със сгради (от есенно време),
с греховете, родили къртици,
копаещи в спомен… на остъргано бреме.
Защо ми е залез със сенки ...
Приказка
в стаята приветлива и тъмна.
Тук до мен удобно си легни
и слушай историята тъжна.
Имало едно време, преди години, ...
Обичам тишината
която влиза в мен
и гали тялото,
а после и душата
Обичам тишината. ...
Недоизказана любов
Бързам и оправям се за час.
Нещо леко обаче май ме стяга
тук от лявата ми част.
Влизам през вратата с усмивка, ...
Смелост за сътворение
която като стигма ме ранява.
Отдаденост, разпъната на струни,
и нещо като обич, но от рани.
И аз ще те обичам постмодерно. ...
Славата
върху стар, тревясал гроб.
Славата е дъжд наесен,
шепа злато в нечий джоб!
Тя е горда и себична, ...