Стихове и поезия от съвременни български автори
... три листа...
Искам три листа Любов:
Бял - да те нахвърля по него, дори и с черни контури.
Черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло.
Сив - да ми напомня какво ще бъде... след теб. ...
Емоции по-парещи от огън
емоции, по-парещи от огън.
Голямата ми гордост си отива
и жестове на обич вече мога.
Не се страхувам от неканен вопъл, ...
Ще те чакам
Очите ми се давят във сълзи.
Бушува в мен от теб разпален огън,
а мисълта, че си далеч - кърви.
Не се отдалечавай. Не, не искам. ...
Студено е…
Студено е, ох, колко е студено...
По кожата ти тръпките пълзят
и те обгръщат като змии студени…
И ледена е цялата ти плът... ...
Вярвах
но не е - уверих се в това.
Отдалечи ни жестоката съдба,
разби на късчета нашите сърца.
В календара добавя се ден след ден, ...
Обичай го
Молитва за обич и искрени чувства.
Обичай Го, мое мило сърце,
за да може - само със поглед -
любовта ми към него да разбере!!!
Негаснеща надежда
и в голите си длани въглен ще поставя -
да го разпаля - да се изгоря,
за да ме стопли и не го забравя!...
Импулсите на младостта ...
Ще бъда
волна ще бъда до край;
ще летя като птиците,
без някой за мене да знай.
Ще бъда твърда като камък, ...
Под дълбока синева
сред свежата трева
и цвят му - ярък, кат звезда,
проблесна под дълбока синева.
И секунда бе това... ...
Дете и птичка
пак си пееш песен чудна.
Аз завиждам ти, за гдето
волно хвъркаш си в небето.
- Учи се, детенце! Много чети ...
Не е същото слънцето
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства ...
Етапи
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято, ...
Самота
любовта, ах, любовта - къде е тя?
Спомени със нежен аромат
в мрака пак ме прегръщат и шептят...
И звездите да стигна... ...
От времето
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...
Празна стая
спомен трепетен звъни,
ека между замлъкнали ъгли
и сенки, невидени от проплакали очи!
Тая стая тиха е сега, ...
Знам, Не знаеш...
че пак ще бъда шепа пепел,
че вече няма тихо да се взирам
да откривам себе си във тебе.
Дошъл си ти за малко... казваш. ...