Стихове и поезия от съвременни български автори
Поетична фотография
вятър полира
храмови куполи
звън на безлистни камбани
Ти си
Ти си вятърът, който гали косите ми!
Ти си огънят, който ме топли в студените дни!
Ти си водата, от която искам да пия, разбери!
Ти си Луната, която грее в нощта! ...
Има ме
че нощите без мен са много тъжни.
Че тялото от студ се гърчи
в очакване за топлина.
Че всичко в теб се къса ...
За вярата (почти възрожденско)
Няма мира в тази държава,
пак битка люта се задава...
На площада, у сред село,
агата се провикна смело: ...
Зима
Белота, нежност, хладна топлина,
сгряваща човешките сърца.
Дърветата самотни
зимно време стоят ...
Лична география
Денят се търкулва, сълза от небесни клепачи.
И няма да видя тайгата, да стигна Иртиш,
да бродя в обраслите с дъб кестеняв Апалачи.
Незнаен за мен ще остане зелен Юкатан, ...
Твоя
за синьото небе и за луната,
но тайно счупих всички бариери
и някак си привикнах с тишината,
която ми тежи като бесило. ...
Под тополата
сини -
необятна дива синева!
Аз виждам палеща дива искра -
слънце в тъмна душа! ...
За чудо и приказ!
Две реки бели
се движим нагоре,
като скачени съдове.
Злите езици ...
Съдба
с проблеми покрити,
от лъжи - протрити,
личности - изтрити!
Обречени, ...
Пияни чувства...
пред прага на мислите
се разсъбличат...
Голи истини
с наметала-мечти ...
Онова място
Зенит на чувствата красиви...
Зенит на спомени - цветни и сиви...
Начало и край на един живот,
начало и край на безкраен потоп... ...
Като спасение
като спасение дойде.
Подари ми любовта си
и болката от мен отне.
Ти даде ми стимул за всичко, ...
Птицата на щастието
добрите
каца на рамото един път
в живота
и остава със тебе ...
Необяснимо чувство
пред тебе само казвам това,
че чувствам странни рани,
породени от чувството на любовта.
Не мога да опиша как се чувствам, ...
Определености
окосени треви,
обезлюдено място,
весели спомени,
щастливи деца, ...
Там някъде...
Там някъде, в светлините
на дансинга и на бара,
танцувате или седите
с догарящата цигара... ...
Балада
думите ни, шепнати в пороя
и обещанията, по-ценни и от злато...
Защо това бе последното ни лято?
Ще простиш ли ти лъжите, ...
Молитва
И можеш всичко на света
Ти който ни даряваш с обич
Със Слънцето и с Радостта
Ти най-далечен и най-близък ...
Аз и Ти
Отричаш безсърдечен тази среща.
Отправям поглед, пълен с доброта,
потъващ в празните очи насреща.
Разделят ни полярни ветрове ...