Вдъхновено от Alisa (Яна) и Елена Биларева
Принцът гледа мач пред телевизора.
Бирата с фъстъци му спори.
Аз съм му жена. По подразбиране.
Във капана между четири стени. ...
Мрак душата ми обзема, цигара запалена гори, защо страха не мога да приема, защо лудостта във мен цари? Но... лудост ли е да обичаш, гол към себе си да тичаш, ярка тъмнина да ме облива, умът ми моя да открива... И не мога чувствата си да разкрия, страхът от тази болка е познат, навярно лудостта във ...
За думи ли говорим? - дефицит на значение.
За хора ли говорим? - лица без отражение.
За вяра ли говорим? - геноцид над цялото творение.
За приятели говорим? - деца на демони от друго измерение.
За доверие говорим? - омаломощено и пратено на заточение. ...
Откъсни ми късче от дъгата,
оцвети със нея моя сив живот.
Виж я как оперена се смее...
Откъсни ми късче от небето синьо.
Нека ведър е и утрешния ден. ...
Защо не пиша ли? Защото те ме мразят -
редовете знаят всяка истина.
Не пиша. (Гордост, скръб и куртоазия.)
Не пиша, за да не звуча измислено.
Не пиша, mon amour. Писецът плаче ли, ...
От ужас се усмихнах хартиено.
Не очаквай от мен погребения.
Отдавна са мъртви сълзите.
Оплаквачките бавно изстинаха.
И се питах има ли скришна обич? ...
На три пъти започвах да пиша тези редове,
спирах се на думата "обичам".
Причината са навалели снегове по пътеки,
по които аз обичах все към тебе
всеотдайно и безспир да тичам. ...
Все още е топло, но ти охладня,
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад - ...
Нали и утре слънце ще изгрее...
и тази мъка някакси ще отшуми,
сега горчи в душата ми преляла,
но се усмихвам пак с разплакани очи
Не търся горест, ...
Зима
Снегът вали, сълзи се стичат от моите очи,
защо мъка е обвила моята душа.
С какво греших, че не си при мен сега.
Да ме хванеш за ръка - да погалиш моята коса ...
Очакване
Дните бавно си минават,
сълзите болезнено на парченца се пилеят.
Като камъни на речно дъно остават,
спомени, надежди, мечти навсякъде се леят. ...
http://www.youtube.com/watch?v=sZPzfLqQbC0
Сиви. Кога съм си падала по сиви очи?
Кристални. Още веднъж ще ги погледна.
Не са ли сини? Не, сиви били.
Само да се уверя ще ги погледна, за последно. ...
* За онези моменти, когато всичко ни се струва ясно...
За три секунди. Отрезвих се.
Сега пробудих се, но не видях
света, тъй както го съзрях
преди съня. ...
Мислеше ли, че можеше да ме имаш?
Мислеше ли, че щях да се спусна
в авантюрата, в която искаше да ме оплетеш?
Мислеше ли, че искаше мен?
Не просто действаше пиян, ...
За тебе няма зора и светлина,
за тебе няма майчина милувка,
за тебе няма бащина подкрепа,
сам-самичък остана на света.
Преди време ти всичко загуби, ...
Ти каза, че съм сладка - но не съм.
Ти каза, че съм мила - но сгреши.
Ти виждаш ангел - стихия виждам аз.
Ослушай се и зад лицето нежно погледни.
Косите рече - разтопено, меко злато, ...
Стоях там сама на скалите и гледах в безкрайното синьо море,
а твоите пръсти по мене усещах и виждах пред мене твойто лице.
За тебе бях готова аз сърцето и живота си дори да дам
и продължавах да те търся в простора, но ти не бе там...
Луната силно блестеше, вятърът галеше моите коси, ...
Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.
И огън да намеря не успях, ...
ЛЮБОВ
Колко явно си отиваш!... И се връщаш тайно пак!...
Сто защитници на Тива няма да те спрат пред праг!...
Ти зачеваш с тайно биле, правиш земни чудеса...
По челата, с вик родилен, се превръщаш във роса... ...