Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато
а нощта е заспала навън,
аз съм буден, но още живея -
някак бавно, като насън.
Легнал нежно до тебе, ...
Ех, ако се учеше от телевизията
Седят си в хола Гелето и Пена,
тя гледа Ути, той сумти сърдито:
„Не ти е нужно, ако питаш мене.
От буламачи хвана ме гастритът. ...
(за приятелството )
Колко сълзи и колко мечти...
Колко истини в думите скътани,
колко топли и радостни дни...
По безкрили пътеки политнали ...
Простори
взе на пръсти лъчите на слънцето
и открадна тъгата на птиците
от перата им, мокри и сиви,
без криле, те усетих до себе си, ...
Неизпратено писмо
а толкова си близко.
В сърцето -
думите неизречени -
тежко олово. ...
Див копнеж
а трябва да си тръгна, но не мога:
кипи страстта, в гърдите ми - тревога
и див копнеж, и сатанински зов!
Прегръщам те - тъй ласкава, но клета; ...
Аз и вятърът
аз дадох.
О, как го завъртя
в крилати танци.
И цялата земя се залюля ...
Безсилна пред нощта
изгубена сега,
лутам се аз нощем,
а денем съм сама.
След залеза фалшив ...
Дух сред духа
и всичко ли назад в смъртта остана.
Какво ли съм и в какво ще се превръщам.
Подирил знак за поредната промяна.
Изчезвам, със желание ще се изгубя в тишината, ...
Орис
И да боли...
каквото да ти струва пак това.
Защото, който се бои да страда,
никога не среща любовта.
*Слънцето в мен*
високо и далече... не можеш да ме стигнеш,
намерих се в лъча светлина, докоснал лицето ми...
преоткривам се всеки път, щом го усетя...
*** ...
По-различно за човека
неволно и напразно,
за всичките излишни,
оцапани и смешни
тревоги и неволи ...
О, дълга нощ
отвлeчи ме за малко от моята самота,
нека да заспя, защото в съня ти си тук при мен сега,
ти си вече мой и изчезва на страха ужасния вой...
Лекият повей ме понася, а славеят тъй сладко му приглася. ...
Да се влюбиш в Дявола
Доверих ти се.
Подарих ти сърцето си,
отстъпих ти душата.
Вярвах ти сляпо, ...
На мъжа ми
и падах, без да мога да реша
дали да стана или ще е смешно,
дали с едно изправяне пак няма да сгреша.
Но ти бе там. Ти винаги крепеше ...