Стихове и поезия от съвременни български автори
Без заглавие
чудейки се как безмълвието в рими да превърна.
Пак ли да описвам някой спомен запазен?
Отново сълзите ли си да възвърна?
А може би просто чувства ще изложа главно. ...
Непохватно те обичам
ала истински -
може ли дъждът
да бъде спрян
и докрай пороят ...
Сама, в мигове за двама ни
изписвам мастило върху белия лист.
Надирам тялото му, крехко, бяло,
листа пропивам с болка и със рани...
Сама, в мигове за двама ни, ...
Мъка
Приятелю,
отиде си и ти.
Когото всички питахме за всичко.
И твоят глас, ...
Една позната...
тревогите за своя първолак,
терзаеше се, милата, дали
костюмчето на малкия юнак
„... е най-шикарно. Другите деца ...
Слаба утеха
Виждам в очите ти презрение,
болка, тъга - готова съм да сложа край на това.
Не искам да съм с нож в ръка.
Адски ме боли от това. ...
Разговори с любимата
***
Често идваш при мене в съня ми,
шепна ти нежни слова,
прегръщам те и те целувам, ...
* * *
и гледам бъдещето със надежда.
Прокрадва се усмивката отново,
жадува пламенна целувка.
Състрдание
към тебе се протягат,
и молят те тебе за милостиня.
Но ти безвернико, защо ги оплюваш?
В неизвестна посока побягваш ...
Кажи ми!
после отвори прозореца,
протегни ми ръка -
и аз ще тръгна със тебе...
Земята ще се опита да ни спре, ...
Портретно за Него
и е вечно влюбен в непривичното.
Там, някъде, живее в пролет
или умира и се ражда скришом.
В студ нетърпим Той не заплаква ...
Родена в остра нужда
за всички от квартала.
Домът бе нейният олтар.
Не пушеше цигари.
Само пиеше вода... ...
Пътник
_________________________
... И отново нарамих Кръста на дните.
Упътен натам, задето ме пратиха.
Отвек и навек - тъй завеки: ...
Пъзел
сега отново се събирам.
И късчетата аз редя,
май фигури съзирам.
Да видим... образ и лица... ...
Взех си любовта
Кажи ми, че не гледаш нея...
с любов във своите очи!
Кажи ми...! Хайде... излъжи!
Излъжи ме, че не я сравняваш с мене, ...
* * *
умираме бавно...
А всъщност сме живи...
и някак безславни,
да, твърде безславни ...
(... препълнена е с камъни...)
Не иска много тази есен...
Един да се усмихне,
друг да се разплаче,
а дървото в двора ...
Нищо не знаеш...
и никой не знае какво е.
Опитваш да ме опознаеш,
но виждаш това, което не е.
Не мога да кажа с думи ...