Стихове и поезия от съвременни български автори

257.7K резултата

И само кръстът сега е приятел

На гробището все пристигат хора
и всеки плаче за приятел скъп,
който някога е бил опора,
а сега навява само скръб.
Аз всеки ден съм тук. И тъй спокойна ...
984 2

Кажи, любов

Защо обичам те, кажи ми,
защо аз плача всеки ден,
нима на щастие аз нямам право,
защо, кажи ми, плача всеки ден?
Защо, любов, си ти така жестока, ...
1.5K 1

Различно

Нося се с настроението си в бяло,
нежно, като балада, се изви.
Потрепна като есенна камбана,
а след това дълбоко в мен се скри.
И реят се мислите ми като ято - ...
1.7K 4

Писмо до дядо Коледа

Послушна ли съм? Даже не разбрах,
че много често падах... трудно ставах,
от много болка тайничко ревях
с ръце в юмруци сълзите размазвах.
Понякога, по пътя устремена, ...
2.8K 13

Равновесие

Небето страдаше с ранено тяло,
подпухнало от лепкав дим.
То пъшкаше светкавици
и бе облечено във мръсно бяло.
Изглеждаше ужасно. ...
1.7K 3

In memoriam

Душата ми е храм
с белосани стени и камен под;
високите прозорци пускат светлина.
Душата ми е твоят вечен дом,
във който те очаквам аз. ...
849

Пиянство

Капка по капка
дните се стичат.
Сливат се бавно
и ме обричат
да не забравям ...
1.1K 2

Сърце

СЪРЦЕ
Сърце, млъкни!
Спри да чувстваш и усещаш -
за момент поне поспри.
Сърце, замръзни! ...
815 1 4

Кокиченце

Нахлува зима през прозореца
на моето изстрадало сърце.
Момчета с камъни разбиха го,
не смятаха, че ще умре.
А то, горкичкото, си мислеше, ...
1.5K 2

Обрали го

(из цикъла „Вицове в рими”)
„Нападнаха ме, братя, до шушка ме обраха” -
на своите колеги оплаква се Стойне.
„Кога бе? Как се случи? Къде и колко бяха?
Успя ли да запомниш лицата им поне?” ...
820 2

Прозаична морска история

Прозаична морска история
Уморително е да стигна до тебе, море.
Трябва да мина през недоспалите си очи,
през евтината усмивка на барманката
от кварталното кафене, ...
797 12

Следобедно усещане

Следобедно кафе с коняк,
усещане за кадифе.
Топли две ръце, кафе с коняк,
гори едно сърце.
Следобедно кафе с коняк ...
928

Осъзнах...

Признавам, че не мога да те съдя.
Реши да почнеш отначало.
Не мога от сърцето да те пъдя,
то с тебе бие цяло...
Постъпвам зле и егоистично. ...
1.9K 4

Скитникът от пазара

Без палто и чадър,
но усмихнат, торбата си носи -
попрегърбен, добър,
безучастен, дори без въпроси.
Дружелюбният лай ...
824 1 5

Просто вървя

Просто вървя
Всеки път, когато слушам тази песен,
чувствам смъртоносна болка в ляво.
Знаех, че пътят няма да е лесен,
но напред вървя,отново и отново... ...
1.4K

До прозореца

Той е все до прозореца.
Сам.
Жадно се взира
в света - полудял - зад стъклото:
сърдит и забързан, ...
1K 10

Ей така :)

ПАК проект за песен:) Нещо много на рап го избива, ама ще видим... =>
(припев?)
Как си днес?
Просто ей така.
Нито съм на шест, ...
1.1K 1

Искам да нарисувам... IІ част

Искам да нарисувам
символите на смъртта - Аушвиц и Освиенцим.
10 000 измършавели еврейски тела с татуировки.
Пътят към Рая, какъвто си го представяте.
Написването на Манасиевата хроника. ...
1.2K 1

Виртуални "страсти"

Ех, плаши ни реалността.
Тя явно си е за уплаха...
Затуй и виртуалността
превърнахме във своя стряха.
Емоциите в ней изливаме – ...
1K 11

Надеждино поле XVIII

ХVІІІ
Звездите една подир друга
изгасват в небесния свод.
А утре тук тракторът с плуга
ще тегли бразда на възбог ...
747 2

Белият мраморен гълъб

Там, някъде, зад хоризонта,
е душата на мама – далече, далече… от мен.
И само северният ноемврийски вятър
полюлява клоните на брезата, от нейната майка посадена.
А мама я няма – от толкова много години. ...
1.1K 25

Опитайте се!

Еди - кой си казал:
"Слабите обичат реда,
силните владеят хаоса" ..
Аз съм по средата,
живота ми е пълен хаос, ...
1.6K

Щастие

Щастие
Сутрин детето във мен се събужда -
оглеждам се в очите на своите деца
и хуквам пак мечтите да гоня със надежда,
а вечер се завръщам със радост у дома. ...
2.1K 1 10

Красавицата (из "Приказка за Вярата")

Красавица във всяка проза
и храм безлюден във душата ни,
светът без теб ще бъде грозен –
със теб е тежък за сърцата ни.
На възраст – колкото света, ...
1.3K 6

Моят прозорец

Аз като вас да пиша не мога.
Често рими заучени по навик редя.
Крия се денем в мойта бърлога,
а вечер на черния прозорец седя.
И гледам света - разбитата улица, ...
2K 5

Зимно

С уморения вятър вървим
бавно,
смълчани.
Стъпки оставят в снега
и в душите ни ...
1.7K 9

Начало ново...

Начало ново...
История нова се задава,
в сърцето ми смут всява.
Кога мина времето за нас?
Кога чувам новия глас? ...
1.5K

Родих се да обичам и да бъда обичана

Има вечен огън в душата ми,
с ведър дух се явих на тая земя.
Родих се да обичам и да бъда обичана,
да вярвам в приятелите и човечността,
Когато твоята в мрак се препъва, ...
1.3K 6

Стари снимки

Разглеждам стари снимки –
стари трепети, мечти
и нахлуват като сенки
отминали щастливи дни.
Очи познати се усмихват ...
740 1

Време

Най-дълъг е мигът
Преди сбогуване...
Дори след нищо...
След мълчание
Няма думи! ...
1.3K 6

Вечната стихия

Светът бавно умира,
без да си догонил мечтите.
Слънцето губи светлината,
започваш да се луташ в тъмнината.
Зората липсва, ...
1.2K 2

Не поглеждай мойте очи

Исках само да ти кажа - не поглеждай тези очи.
Сега на вятъра ли да разкажа
какво в душата ме гнети ?
Или на господ да покажа колко сърцето ме боли -
та той знае всичките ми тайни и за твойте лъжи. ...
760

Усмивка... от студ

Прониза ме днес. Хубав ден.
С думи от камък, заострен накрая.
Порази вечността ми. Цялата.
Какво от теб да очаквам? Не зная.
Срази ми мечтите. Окова ги. ...
1.3K 2

Откраднат

Тъмнината бе потайна,
а Съдбата в ъгъла мълчеше.
Грях ли бе да те поискам,
страх ли бе, което ме гореше?
Ужким цял съм, ...
1K 1 8

Големи... очи

Ох... нещо ми блесна и - гледам насреща
зелено човече седи,
очички завърта и май, че надзърта
в деколтето - в моите... очи.
Попитах го тихо, дали не е психо, ...
1.1K 16

Епоха

Бледо лице,
коси в плитка,
естествен парфюм,
непретенциозен живот...
обичаи издигнати, ...
1.3K 7

Финални думи

Финални думи
Сложил си маска на лицето -
криеш истинските си черти,
надянал си и маска на сърцето -
чувство някое да не личи. ...
822

Балонче

По-лека съм. Издигам се, летя.
Вътрешността ми не е въздух, а видение.
Смях и гъдел, кислород в опиянение.
Нося се без вятър и течение в очите на дете –
отпусната, поглъщаща без ръце и без нозе.
1.1K

Умея

Пиша,
за да ти кажа,
че без теб
денят като насън преминава,
а сплетената в тежка плитка ...
1.1K 14