На гробището все пристигат хора
и всеки плаче за приятел скъп,
който някога е бил опора,
а сега навява само скръб.
Аз всеки ден съм тук. И тъй спокойна ...
Нося се с настроението си в бяло,
нежно, като балада, се изви.
Потрепна като есенна камбана,
а след това дълбоко в мен се скри.
И реят се мислите ми като ято - ...
Послушна ли съм? Даже не разбрах,
че много често падах... трудно ставах,
от много болка тайничко ревях
с ръце в юмруци сълзите размазвах.
Понякога, по пътя устремена, ...
(из цикъла „Вицове в рими”)
„Нападнаха ме, братя, до шушка ме обраха” -
на своите колеги оплаква се Стойне.
„Кога бе? Как се случи? Къде и колко бяха?
Успя ли да запомниш лицата им поне?” ...
Прозаична морска история
Уморително е да стигна до тебе, море.
Трябва да мина през недоспалите си очи,
през евтината усмивка на барманката
от кварталното кафене, ...
Просто вървя
Всеки път, когато слушам тази песен,
чувствам смъртоносна болка в ляво.
Знаех, че пътят няма да е лесен,
но напред вървя,отново и отново... ...
Искам да нарисувам
символите на смъртта - Аушвиц и Освиенцим.
10 000 измършавели еврейски тела с татуировки.
Пътят към Рая, какъвто си го представяте.
Написването на Манасиевата хроника. ...
Там, някъде, зад хоризонта,
е душата на мама – далече, далече… от мен.
И само северният ноемврийски вятър
полюлява клоните на брезата, от нейната майка посадена.
А мама я няма – от толкова много години. ...
Щастие
Сутрин детето във мен се събужда -
оглеждам се в очите на своите деца
и хуквам пак мечтите да гоня със надежда,
а вечер се завръщам със радост у дома. ...
Красавица във всяка проза
и храм безлюден във душата ни,
светът без теб ще бъде грозен –
със теб е тежък за сърцата ни.
На възраст – колкото света, ...
Аз като вас да пиша не мога.
Често рими заучени по навик редя.
Крия се денем в мойта бърлога,
а вечер на черния прозорец седя.
И гледам света - разбитата улица, ...
Има вечен огън в душата ми,
с ведър дух се явих на тая земя.
Родих се да обичам и да бъда обичана,
да вярвам в приятелите и човечността,
Когато твоята в мрак се препъва, ...
Исках само да ти кажа - не поглеждай тези очи.
Сега на вятъра ли да разкажа
какво в душата ме гнети ?
Или на господ да покажа колко сърцето ме боли -
та той знае всичките ми тайни и за твойте лъжи. ...
Прониза ме днес. Хубав ден.
С думи от камък, заострен накрая.
Порази вечността ми. Цялата.
Какво от теб да очаквам? Не зная.
Срази ми мечтите. Окова ги. ...
Ох... нещо ми блесна и - гледам насреща
зелено човече седи,
очички завърта и май, че надзърта
в деколтето - в моите... очи.
Попитах го тихо, дали не е психо, ...
По-лека съм. Издигам се, летя.
Вътрешността ми не е въздух, а видение.
Смях и гъдел, кислород в опиянение.
Нося се без вятър и течение в очите на дете –
отпусната, поглъщаща без ръце и без нозе.