Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато...
дори небето гръм да го тресе.
дори порой и вятър да извива...
тя лека е! Ефирно е перце.
Музиката в нея тъй реална, ...
Сън
из мечтите свои отново препускам
и стигам до най-желания блян,
и неусетно, юздите изпускам.
Ето те - мисля си аз - ...
Управници или ограбници
с надежда и ранени от предишните
наричани от всички ни ограбници...
Те даже не признаваха Всевишния.
След избора, народът тържествуваше. ...
За тебе, обич моя
построил огромен замък!
Колко мъка аз изпих,
докато открия нежния ти пламък!
За тебе, обич моя, аз бих донесъл ...
Напук...
напук на хорските закани-
да полетим, да се обичаме,
без правила, без мними обещания.
Кръвта ни - млада, дива, ...
До точност
със точност до последната минута..."
adiveil, Нина
Уютът на притиснатите длани
все повече прилича на капан. ...
Студенска глъчка
която ти неотдавна ми беше подарил,
тя измъкна се вече от душата ми
и изтри се от съзнанието ми.
Но липсва ми. ...
Видях как
навред листата позлатила -
не укорявай старостта
самотна, бледа, мълчалива.
Видях как бързата река ...
Приказка за феята, която убиха
Отчаян е викът на пещерата, дълбоко навътре
умира една неземно красива девица...
Тя бе девица по душа, а сега по нежното ú тяло
се стичаха струйки кръв... ...
Дъх на оранжерийни цветя
От сергията – с корави пръсти
стоката събира продавач...
Няма свирки и балони пъстри...
И не се дочува детски плач... ...
Огнено дихание
В най-черните ми вечери
изгонваш злите духове
с тамян и здравец.
Против уроки ...
Като есенен дъжд...
водопадно се сипе в косите.
Не е вярно, че както преди
днес ще мога отново да тичам.
Тихо гаснат в очите ми вечер звезди - ...
Последна битка
и се чудя как така...
Колко битки са видели...?!
Страх ме е да изрека.
Кръв е бликала от рани ...
Ноктюрно
Чудесен ден, дъждовен и намръщен.
А аз припадам по плача на облаци
и по целувките на октомврийски капки.
Да съм последното пристанище ...