Стихове и поезия от съвременни български автори
Жадни ласки
се веят
от вятъра, по мисълта за теб.
Заплитат се
в жадните ми устни ...
Губя те
всичко свърши преди да е започнало...
Може би аз съм виновна за всичко станало
и нестанало,
а може би някой ни пречи... не знам. ...
Всичко в нас
Сърцето ми в твойто сърце затуптява.
Душата ти мойта душа покорява
и твоят огън огъня в мен потушава.
Сълзите си в твойте сълзи пресушавам ...
Спасение
с крила посветени,
със мисли
тъмни, ранени.
Със мисия ...
Приятели завинаги
макар и осеяно с грешки - човешко.
Не е лесно, когато ти се плаче,
но винаги го има важното "обаче".
Обаче има някой, който ...
Дървото на Ева
в твоето подкорие
усещам гънките на сивотата
Лунна светлина
очите ми искрят в мрака.
На лунна светлина аз стоя под дъжда
и си мисля, че някой ме чака.
На лунна светлина аз не мога да заспя, ...
Спомен
което ни даваше света, радвахме се на малките неща.
Обичахме на двора да играем и мечтаехме
като пораснем какви ще станем.
Знам, че мина доста време от тогава, ...
Кръговрат
Самотата роди мечтата.
Мечтата даде копнежа.
Копнежът породи желанието.
Желанието поднесе любовта. ...
Ако този свят създаден е за двама
защо така безмилостно ни раздели?
И няма го до мене топлото ти рамо,
което да ми дава сили и да ме крепи.
Няма те, а нощите са тъй студени, ...
До теб
с теб се чувствах в безопасност,
обичах те толкова силно,
любовта ми сега бавно изстива,
но как искам да запазя всичко между нас ...
Споделено
За надеждите, за обезверението,
за дните си, за времето...
Разкажи за битките човешки, нетърпението...
Несподеленото кажи по пътя, подивял от прах и шум, ...
Следа
Песента ражда, а врабчета насън
упорито делят нейното слънце.
Скачат, кършат най-стария трън,
пискат, искат кокошето зрънце. ...
Хайку (вълнения)
започват симфония.
Морето пее.
Огън догаря.
Прегърнати, ний мълчим ...
Аз съм оназ' размечтана
сред твойта стая,
в тая тишина!
Близо съм,
с дъх си мене ще сетиш - ...
За подсъзнанието
колко те обичам,
колко си приличаме,
колко ме привличаш.
Тъмносиня сянка, ...
Още миг...
бавно се топи и изпарява в мислите ми...
Спомням си следобедът, когато
с теб си казвахме красиви истини...
Още чувам порива на вятъра, ...
На баба и дядо
Недописани отговори.
Пропуснати разговори.
В родствената книга
ред съболезнования, ...