Стихове и поезия от съвременни български автори
Изневяра
очаква някаква наслада
и към греха протегнала ръце,
вървя напред към Ада.
Изкушението сладко ...
Престанем ли да пишем за любов
и любовни стихчета си лее.
А Ангар отдавна не въздиша:
в “Други” или в “Гражданска”
ги пише. ...
Смело сърце
които ме гледат с нежно мълчание.
Твоите устни, пламнали от страст неудържима,
които ме целуват с невинност ранима.
Твоят глас, роден от тишината, ...
Самота
минавам през сиви стени.
Бурени и тръни,
плачат неми очи.
Каменни магнолии ...
Когато
и имах нужда от теб.
Тогава обърна ми гръб
и замина надалеч.
Когато в нощите те чаках, ...
Сляпата Пророчица
_______________________________________
На Леля Вангелия
Пророчице сляпа.
С очи за Вселената. ...
Анонимно
забравили да гледаме в очите,
но искащи отново да откриваме
доброто, затаило се в душите...
Зад думи често искаме да скрием, ...
Суеверия
писък зловещ
пресече
сплотения път,
дъжд пороен, ...
Ще те върна... любов
Еротична обърканост
пият, разцъфват, умират и двете.
"Умрете!"- крещят, докато цъфтят.
Цъфтят - красиви са, докато умрат.
Черни очи ...
Живот на чернова
Глухо е във мене.
Кънти душата
в самота.
Думите ...
Приятелка в нощта
явява се пак до мен.
Ти, приятелко омайна,
ти си моят ден.
С теб споделям всичко, ...
Обичам
дъждът да сипе тихи вопли, като на птица песента,
а аз унесено да крача, подритвайки листата пожълтели
и срещу мене пак да тичат забравени мечти, поизбледнели.
Морето да е тихо, за пред буря и в мен да се разливат океани. ...
Спрягай глагола!
Да бягам, да искаш, да не оставаме.
Да бягаш не можеш, не виждаш ли?
Да бягаме, нека не бързаме да се обичаме.
Бягайки. Отбягваш. Беглец. ...
Обичай ме
и в мислите, и в зрящия ми ден!
Една си ти: тъй истинска за мен,
очаквана, желана и любима!
Добра и топла, ласкава ръка ...
Ноктюрно
Лица се сменят - бавно или бързо...
А дните сякаш без умора тичат!..
Каквото ни дели, това ни свързва.
Аз винаги така ще те обичам!
Следи
над хълма, заприличал на гърбица.
Очите ми - дълбоки като стомни,
препълних със тъга... и не те виждах.
А колко късно всъщност е, за Бога, ...