Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
Творецът неразбран живее,
за красотите в душата му рядко се говори.
Творецът има странни приятели.
Виждал съм го с дъжда да си говори. ...
Сенки по залез
удължени до неузнаваемост
безформени и разкривени
меко се разстилат
под телата ни ...
Увехналият букет
от цветове е най-прекрасни.
Изящни, брани във зори
с роса дъждовна, още ясна.
Кажи какво го помрачи? ...
Луда ли бях?
Луда ли бях и пак умрях,
очите си за теб изплаках.
Луда ли бях - във теб какво видях?
Луда ли бях, че навреме не се осъзнах? ...
Закъснение
отново се разбързах.. как можах да се успя.
Огледах се, а после се подхлъзнах -
кучето отново бе направило земята във вода.
Изправих се, започнах да се нервя - ...
Времето бяга
бурно и бясно
с удар под кръста
от ляво на дясно.
И ти се опитваш ...
Огнен знак за Посоката
Сънувах сън, че беше някога,
когато дълго, дълго - сякаш отвеки,
помъкнал на гръб Кръста на дните
уморени крачки безкрайно броях. ...
Път
макар такъв, човек го извървява,
животът толкова бързо се топи,
че даже не усещаш как минава.
Задъхано, напрегнато вървим ...
Ела
Ела, в желанията си не се загръщай
и обещанията ти не искам, мила.
Достатъчно е тук да се завръщаш
с илюзиите, които си съшила... ...
По пътеката на една гора...
мисля си за красивите неща...
Около мен е така зелено, приказно вълшебно,
някаква мaгия крие се зад зелената премяна,
искам да разбера каква е тази неземна красота... ...