Стихове и поезия от съвременни български автори
Ад без нея е
И без опората си рухнах,
предадоха ме сетни сили.
Издъхна сякаш моят свят
и аз след него, разгромен. ...
Докоснах звезда
Шепа лунен прашец
посребри ми косите – не крия!
Ти дойде - на челото
с момински венец, ...
Мъртво сърце
Под небето лежи на жълтата трева и гледа замечтано сивата зора.
Тупти в гърдите й нещо различно и чуди се тя как да го спре.
Тъгата надвисна над нея.
Сълзи по лицето се стичат и уж трябва да топлят нейното лице, ...
Сама
(7 април 2003 година)
До някоя дъбова гора -
и аз до гъбата,
я ме виж - сама ...
Самота...
птици без души и без криле,
във чувствено затъмнение
са оплетените страсти на едно сърце.
Събуждаме се със целувката на утрото - ...
Персин
черните
зацапани със кръв и кал ръце
зад телени огради
стискат ...
Пилци, летяща, броят се наесен!
че всеки се плаши от твоята песен...
Така ще си бъде, така е и било:
Пилци, летяща, броят се наесен!
Октомврийският вятър събудил е слънцето. ...
Щъркели летят над нас
Щъркели над град Бургас.
Те от висините сини
виждат само ламарини.
То, от пустите антени, ...
Огледален
във теб има нещо далечно красиво,
което съм искал, дори обожавал,
но твърде различно, не толкова сиво.
Чертите ти – остри, а устните – свежи, ...
Очакване
след тебе нищо не остана.
Изчезна моят бурен смях,
настана мъчителна тишина.
Не зная какво е спокоен сън, ...