Стихове и поезия от съвременни български автори
Ден нечакан
и минало сме аз и ти,
ако дойде ден сега зловещ,
още ще ме помниш ти.
Аз няма да изчезна ...
Той пъпли...
Намира начини, ако ли не - причини.
Отърква се о хлъзгавите подобия на хора
и не спира се земята ни да пори.
Тя - проядена като сиромашко сито ...
Начало
Облаците тежки се отдръпват.
Звездите в мрака бързо помръкват.
Дъждът сякаш спира и тъгата умира.
За нов ден се отваря небето. ...
За Мартина!
пълна с емоции различни,
а помниш ли Мартина
и нашите нищожни,
нищожни мънички неща. ...
И като Ботев
по пътя си със мойта цел,
ще вярвам, че е идеална
и реалността е някъде наблизо.
И като Ботев ще се боря, ...
Не се извръщай...
където отдавна вече няма огън... той изгоря...
Остана само частичка пепел в Пространството.
Не се завръщай в миналото -
тази птица отдавна разпери крилете си ...
Бъди готов винаги!
И когато нещо ти е ново,
и когато нещо те подтиква с поглед да го съзреш,
и в него да се взреш -
тогава то е нещо истинско, реално! ...
Предизвикателно
Накарай ме в съня ти да се влюбя!
Стани мигът, щастливо споделен!
В мечти ума си искам да изгубя.
Бъди предизвикателство за мен! ...
Угаснаха зениците на птица
която се разпадна с късния, предзимен дъжд…
Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,
сълзите на Ноември, потекли изведнъж…
Замахнах със крила с последна тръпка ...
Не те издържам...
Чуваш ли...
не те...!
Като зараза си,
по кожата пълзиш... ...
Размисли
и последната надежда
да намеря смисъл
в безсмислието на момента.
Умря и безсмъртната вяра ...