Стихове и поезия от съвременни български автори
Споменът за онзи Вторник
когато слънцето изгря.
Влизах в ролята на Добрия и на Лошия,
търсех златната среда.
Мислите за теб не напускаха моето съзнание. ...
Дете на килограм
Запитвал ли си се дори
как съм и защо не пускам
мечтата си да отлети?
Питал ли си се какво е да си като мен, ...
Вдъхновение
толкова ти липсва, че този някой
е непрекъснато във мислите ти,
за да го чувстваш ти така до себе си по-близо;
когато телефонът глухоням ...
Докога?
в чуждите... студени ръце?
Докога ще позволявам да ме мачкат
лицемери... без душа и сърце?!
Докога ще съм кош за отпадъци - ...
Войн
... Обичаше го Сабята!
Обичаше го Битката!
Обичаше го Старата Земя,
но само Бронята, ...
Орисана красота
В красотата ли съм влюбен,
или в прокълнатата съдба -
да е далече любовта ми,
дори да е до мен сега… ...
сенрю
Дървото прошумоля на вятъра:
"Ще ти се отдам вселистно!"
Оставате безмълвни
уплашени пак от загадъчно бъдеще?
Къде е целта, за която се борехте?
Лежете мъртви във своето гробище!
Щом нищо не чака зад вечната сянка, ...
Сахара
Черната кралица прелита с огнени крила.
Древни градове лежат в море от пясък
и под горещите лъчи изплува крясък:
„Хиляда и една невиждани лъжи, ...
Виртуално
Самотните мъже говорят също...
Внимателно общуват и не спорят.
Защото имат с кой да спорят вкъщи...
Самотни хора искат да споделят..., ...