Стихове и поезия от съвременни български автори
И като Ботев
по пътя си със мойта цел,
ще вярвам, че е идеална
и реалността е някъде наблизо.
И като Ботев ще се боря, ...
Не се извръщай...
където отдавна вече няма огън... той изгоря...
Остана само частичка пепел в Пространството.
Не се завръщай в миналото -
тази птица отдавна разпери крилете си ...
Бъди готов винаги!
И когато нещо ти е ново,
и когато нещо те подтиква с поглед да го съзреш,
и в него да се взреш -
тогава то е нещо истинско, реално! ...
Предизвикателно
Накарай ме в съня ти да се влюбя!
Стани мигът, щастливо споделен!
В мечти ума си искам да изгубя.
Бъди предизвикателство за мен! ...
Угаснаха зениците на птица
която се разпадна с късния, предзимен дъжд…
Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,
сълзите на Ноември, потекли изведнъж…
Замахнах със крила с последна тръпка ...
Не те издържам...
Чуваш ли...
не те...!
Като зараза си,
по кожата пълзиш... ...
Размисли
и последната надежда
да намеря смисъл
в безсмислието на момента.
Умря и безсмъртната вяра ...
Изневяра
очаква някаква наслада
и към греха протегнала ръце,
вървя напред към Ада.
Изкушението сладко ...
Престанем ли да пишем за любов
и любовни стихчета си лее.
А Ангар отдавна не въздиша:
в “Други” или в “Гражданска”
ги пише. ...
Смело сърце
които ме гледат с нежно мълчание.
Твоите устни, пламнали от страст неудържима,
които ме целуват с невинност ранима.
Твоят глас, роден от тишината, ...
Самота
минавам през сиви стени.
Бурени и тръни,
плачат неми очи.
Каменни магнолии ...
Когато
и имах нужда от теб.
Тогава обърна ми гръб
и замина надалеч.
Когато в нощите те чаках, ...
Сляпата Пророчица
_______________________________________
На Леля Вангелия
Пророчице сляпа.
С очи за Вселената. ...
Анонимно
забравили да гледаме в очите,
но искащи отново да откриваме
доброто, затаило се в душите...
Зад думи често искаме да скрием, ...
Суеверия
писък зловещ
пресече
сплотения път,
дъжд пороен, ...