Стихове и поезия от съвременни български автори
Луда ли бях?
Луда ли бях и пак умрях,
очите си за теб изплаках.
Луда ли бях - във теб какво видях?
Луда ли бях, че навреме не се осъзнах? ...
Закъснение
отново се разбързах.. как можах да се успя.
Огледах се, а после се подхлъзнах -
кучето отново бе направило земята във вода.
Изправих се, започнах да се нервя - ...
Времето бяга
бурно и бясно
с удар под кръста
от ляво на дясно.
И ти се опитваш ...
Огнен знак за Посоката
Сънувах сън, че беше някога,
когато дълго, дълго - сякаш отвеки,
помъкнал на гръб Кръста на дните
уморени крачки безкрайно броях. ...
Път
макар такъв, човек го извървява,
животът толкова бързо се топи,
че даже не усещаш как минава.
Задъхано, напрегнато вървим ...
Ела
Ела, в желанията си не се загръщай
и обещанията ти не искам, мила.
Достатъчно е тук да се завръщаш
с илюзиите, които си съшила... ...
По пътеката на една гора...
мисля си за красивите неща...
Около мен е така зелено, приказно вълшебно,
някаква мaгия крие се зад зелената премяна,
искам да разбера каква е тази неземна красота... ...
Ад без нея е
И без опората си рухнах,
предадоха ме сетни сили.
Издъхна сякаш моят свят
и аз след него, разгромен. ...
Докоснах звезда
Шепа лунен прашец
посребри ми косите – не крия!
Ти дойде - на челото
с момински венец, ...
Мъртво сърце
Под небето лежи на жълтата трева и гледа замечтано сивата зора.
Тупти в гърдите й нещо различно и чуди се тя как да го спре.
Тъгата надвисна над нея.
Сълзи по лицето се стичат и уж трябва да топлят нейното лице, ...
Сама
(7 април 2003 година)
До някоя дъбова гора -
и аз до гъбата,
я ме виж - сама ...
Самота...
птици без души и без криле,
във чувствено затъмнение
са оплетените страсти на едно сърце.
Събуждаме се със целувката на утрото - ...