Стихове и поезия от съвременни български автори
Есенно
Над трупа му тихо ще заплаче Есента.
За душата му сред нощ ще се моли до забвение,
а накрая сълзите й ще се претопят в слана.
Огънят им ще опари бедните дървета, ...
Дилема
Не ме докосвай, не усещаш ли, боли.
Не, аз няма да остана, няма.
Не, аз няма да побегна, няма.
Не тръгвай, не чуваш ли, остани. ...
Едно момиче
Една рана за теб кърви.
Едно момиче след тебе върви.
Една лъжа ти изрече
и пак живота й пресече, ...
Живот, живот...
Има завист, има мечти,
има наивни детски игри,
има слабости, които не можеш да преодолееш и ти,
и има много коварни лъжи. ...
Отново
и ехото в ума ми се присмива,
отново онзи полъх на горчиво -
сякаш си отпил от свежо пиво.
Отново в дланите сърце трепери ...
Рани за спомен
яснотата
до невъзможност
до всяка изгубена нежност
отдавна ...
Ако искаш
Ако искаш да видиш дъгата,
трябва първо дъжда да почувстваш -
как облива лицето, снагата
и как бавно надолу се спуска... ...
Родопи
По гърлото ти
се спуснахме, дяволе.
Недей преглъща!
... ...
Постигане
Нагърбвах се със лошо и добро,
изстрадвах себе си и тебе,
надмогвах, надмогвах...
Изкачвах, пропадах, ...
Песента на Живота
нота по нота.
В една тиха песен,
събрала живота.
Свири цигyлка, ...
Едно листо самотно се отрони
от купола на златната липа,
премина през настръхналите клони
и бавно към земята полетя.
И в него аз съзрях - сред листопада ...
Можех и да не питам...
Можех и да не питам,
но други надничат в мен
и искат да знаят
за... ...
Локва
за мене поне,
а-ха - на ръба -
да се случи.
Светнаха лампи, ...
Автобиографично - малко критично
в следвоенно време.
Имах и удачи,
срещах и проблеми.
Рапортувах често ...
Продължението на самотата
Един много стар,
много сам мъж,
самотата си пие
от пропукана чаша, ...