Стихове и поезия от съвременни български автори
Криле за прегръщане
На Александър
Аз съм някъде там. (Даже всъщност съвсем да ме няма.)
Във небето ти цял ден се скитам. (А нощем при теб се завръщам.)
Отеснял бе просторът. И под старата схлупена стряха ...
Приспана тъга...
в пелени от радост
плаче в съня.
Безсънна мечта
с крилете на спомена ...
Приказка за четирите посоки на света
една принцеса, и със поглед мил.
За нейното сърце във спор най-бесен
се вплеха Жан, Гийом, Тристан и Жил.
Събра ги тя и каза твърдо с стил: ...
Живот-Тъга
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.
Тихичко плача в тъмнината ...
... ще напиша песен...
На кръгъл глупак ми приличаш, Любов,
все пазиш предадени кули,
сама се измисляш, рисуваш и - хоп -
мишена пред пушечно дуло... ...
Мечтите на една надежда
една надежда се бе скрила.
Живяла тежко, като роб,
но изведнъж решила,
че иска светлина, простор, ...
Ами така си е...
Не съпоставям минало със утре.
Не мисля прозаично, а в куплети.
Решенията вземам мъдро - сутрин.
Ужасно ненавиждам неизвестните, ...
Самотникът Дъб
сломяван от бури и скръб,
разяждан от червеи и съмнения,
надживял три човешки поколения;
стои във мраз и във зной, ...
На... Стария човек!
Той стар е вече - доста стар,
ръцете му са груби и напукани
един живот те бъркали са вар,
а ноктите му черни и начупени... ...
Не поглеждай встрани
още търся очите ти!
Твойте думи звънят като ноти.
Замълчи... замълчи... –
ангел нежен си ти, ...
Диабетик
-Разбираш ли, харесвам ти формата!
Станал си сладък, обаче, човече
някъде тройно над нормата...
Черен излязох, даже изпечен, ...
На чисто
и бързам, за да бъда там -
на хълма да чакам разсъмване,
да посрещна утрото на моята сивота.
Самота в душата тежи. ...
Момичето ти
Момичето ти отдавна те чака… горката.
За нея чак ми става жал, разбираш ли.
На любовта ви нахално отрязах крилата.
Сега ми е съвестно, мили, не виждаш ли? ...