Стихове и поезия от съвременни български автори
Черен ден - Спасов ден
за здраве не, а жертви невинни!
Шофьор с автобус, атаман
и всички пред него безсилни.
Отново ужас и ад, и сълзи, ...
Водовъртежът на живота
доброто се пречупва в зло в призмата на моята душа,
мислиш ли, че бих те наранила,
мислиш ли, че искам да ти сторя зло...
Ти си светлината в живота, ...
''Можем ли...?''
Има ли надежда за моето сърце,
че от болка и страх е сковано цяло.
Мога ли отново да протегна двете си ръце -
да се слеем и да станем едно тяло? ...
Мъж
Всички казват лесно му е на мъжа,
но не знаят колко трудно е всъщност!
Родени сме да даваме, а не да получаваме.
Научени сме да се борим, да не се предаваме. ...
Влюбени двама
хванати за ръце,
разхожат се славно
под прекрасното небе.
Сядат на пейка. ...
Няма как
Няма как да опитомиш тишината.
Тя те изгаря с противоречия.
Няма как да спреш светлината.
Прониква в теб въпреки тъмните пóмисли. ...
Консервиран живот
няма място за нормалните люде.
Сред тази автомобилна безумица,
ставаш канибал по принуда.
От чакане по светофарни опашки ...
* * *
Стига да не живея с тях."
Дама "хикс"
Печален опит.
И вековен при това. ...
Бас!
и момче овчарче мераклийче,
на бас пред село се хванали,
че може да си легнат без да се засегнат!
Момче залага сгурно и тежко, ...
Единствени
когато те целунах на изпращане.
Единствени усмивките ми, лунните,
запалиха пожар от необятност.
Цветята във косите ми – единствени ...
Шестнайсет поклона
Шестнайсет къщи - свещи осветиха.
На Спасовден трагедия се случи.
С шестнайсет души - живи се простиха.
Шестнайсет гроба прясно изкопани ...
На раздяла...
Сега разбирам, че те обичам много,
досега не бях го проумяла,
сега разбирам, че без теб не мога,
разбирам го на нашата раздяла... ...
За жените, които знаят кога, къде и как...
под небе, побеляло от южния зной,
край извор прохладен, цъфтеше градина
и в нея три рози прекрасни. В покой
и радост цъфтяха красивите Рози, ...
На теория всички се разбираме.
туй веднага подразбрах,
хубавото отминава,
май това си е за смях.
Щом познават си се всички, ...
Сред хаоса...
А ти дойде.
И казваш, че навън е зима.
Не съм те молила.
Защо си ми сега?! ...
Рисувам звезди
щом греят във нея искри.
И може би, не безметежно,
но с нея... и в сън се лети.
Залепям любовно крилата ...