Стихове и поезия от съвременни български автори
"Изсипи се върху мен като порой,,
Превземаш ме бавно, като цвете в лунен град!
Прекрачвам всички мисли и вървя към теб.
Говориш тихо, като нежен полъх навън!
Опитвам да те докосна с дланта си. ...
Черна роза
капят тихо цветове
черен листопад
28.05.2009г
(хайку)
Детето-майка
Коланът на дънките започва да стяга.
Чантата с учебници започва да тежи.
Добре, че имаш кой да ти помага.
Ти много скоро ще си вече със дете. ...
... Войната...
Тя носи само разруха и смърт.
Черна кръв, попила в тревата,
мъртви тела по прашния път.
Невинни жертви взема войната. ...
Безсмъртие
в способността си да остави
след себе си
несплетени дълги нишки,
размотани от кълбото на съдбата. ...
"Любов"
Любов! Какво си ти, любов?
Дали така красиво и свято чувство
и всеки път да чувам хорски зов...
Колко си прекрасно нещо! ...
Носталгично
Лятото ме поглъща на парчета,
горчива.
А как непохабена, жизнена и млада
трябваше да бъда. ...
*Моят Блян* Посветено на Новолуние
Премина през гората сам.
Самотна, цяла вечер плаках и те чаках,
сгушена без своята любов и блян.
Не ме обичаш? Иска ми се да не вярвам. ...
За теб
за теб бих преплувал аз водите.
За теб аз със зъби бих се борил,
за тебе всичко на света бих сторил.
Без тебе тъжна е дори луната, ...
Без теб боли
Ще мине време, сърцето ти ще разбере.
Какво за мен бил си ти
и какво ми причини.
Ограби моята душа ...
Приказка за мързела и още нещо
И ОЩЕ НЕЩО
Някога във замък стар
живял щастливо и богато
мъдър и обичан цар, ...
Жената Българка!
Знам и че няма друга.
Знам, защото го изричаш
всеки ден със мъка.
Ти ми се кълнеш във вярност ...