Стихове и поезия от съвременни български автори

256.7K резултата

Миниатюри

Из книгата “Миниатюри”
* * *
Душата ми тръпне
в радостни тръпки
– цвят разцъфтял ...
975 2

Утрини

Светът ни е на две разрязан,
такъв харесва ми, нали -
очите ти отново отразява -
очите ми са две луни...
Красива съм със тях, нали? ...
1.2K 2

Посветено... на двата ми рога

Отсвирих онова време, когато
се говореше на ниски децибели
или
по-често наум.
Понеже вече не съм забулена ...
1.6K 9

Клетка

Недей ми дава свобода. Не ме щади.
Превземай всяка мисъл. С всеки вопъл
коварно устните ми превземи...
Не искам път, простор или посока.
С очите си във мен ще прободеш ...
1.1K 1 15

Някой някъде...

Спомени плуват,
после потъват дълбоко в забрава,
хора си тръгват,
а някой някъде пак сам остава...
Чувства угасват, ...
1.3K 3

Естествено

Сега, когато слънцето огрява
опразнените стаи и се плъзва
по новите тапети, налепени
от моите деца, преди да тръгнат;
а гардеробите са пълни с дрехи, ...
760 5

Продължавай да ме търсиш

Открадни ме от този живот и
заведи ме там, където Злото е разпнато...
Продължавай да ме търсиш
Още хиляди пъти
ще минеш край мен. ...
927 6

Глупав...

Безкрайно глупав той погледна в скрина,
където бе обречен да поглежда.
Не бе той мястото, където
погледът му би открил надежда.
Стените с проходи покрити ...
1.6K 20

Венец на самотата

Венец на самотата
Обичам самотата. Не е смешно!
И не – не лъжа! Погледни в очите ми.
Не виждаш ли там капки от росата
на детството, парченца от мечтите ми? ...
700 3

Векове от мъка

Когато бялото ми бяга
и розите отказват да цъфтят,
останалите притчи се изплъзват
и самотата в крайчеца
на устните ...
878 2

Окоп

Окоп
В безгрижни дни
бе лесно да си моя
и да подреждаш
целия ми свят. ...
1.3K 28

Порочен кръг

Цветята умират бавно.
Тежко им е, че няма кой
за тях да се грижи.
А порокът тежък отнел го е.
Спринцовки, прахове, хапчета ...
1K

... (сърце)

в смъртта живях нормално
в живота си умирах
гореща като магма
студена като лед
за щастие мечтаех ...
1.1K 18

Писмо

Изчезна ти,
къде се скри,
защо сърцето ми разби?
забрави нашите мечти -
разходки в дивните гори... ...
1.2K 2

Още ме обичаш

Десетки светове се гледат през четири очи,
дъгата остави сянка празна,
ограбихме всяко зрънце от детските мечти,
убихме и себе си отдавна.
Спаси ме, ...
1.8K 4

На 18

На осемнайсет години стана
моята непослушна сестричка,
макар палава да е,
желая и никого да не е самичка.
Желая ú здраве, щастие, късмет ...
856 2

Лудост

С две думи само ти ме нарани –
изстреля ги като куршуми в птичка.
Попарени са всичките ми дни.
На капчици животът ми изтича.
И пак вървя към тебе. И не знам ...
1.6K 1 36

Иди си!

Остава само въгленче в душата
да тлее и изгаря жива плът;
остава само мъката позната -
неканен гост при мен за кой ли път.
Иди си! Няма да те спирам! ...
1.5K 4

Обичам те

Когато те видях за първи път,
не предполагах, че ти ще си мъжът,
който мислите ще покори
и сънищата ми ще наруши.
Миговете с тебе са незабравими. ...
1.1K 2

Идея...

В онази нощ, когато
само вятъра шепнеше
нещо на тревите.
И между тях,
там в цветната леха ...
951 14

Скъсах и последната си струна

Ще си тръгна.
Днес.
Веднага.
Ще угасне звездопадът.
И ще дойде друга във замяна ...
1.5K 39

Време

Време
Първосигнални нрави,
неизмерима глупост,
поведения пагубни,
непостижими претенции, ...
979 16

Бъдещето на поезията

Прочетох негов стих.
То бяха само думи, думи, думи.
Без запетайки
и без знаци помежду им.
Не знаеш просто как да ги четеш – ...
3.4K 56

Зеленото ще става сиво...

Зеленото ще става сиво,
когато ти потеглиш отвъд вратата
и оставиш писмо учтиво,
мастилено изцапано в средата.
Зеленото ще става сиво, ...
974 21

Много искам аз - наистина?!

Събери ми шепа истина -
от душата си я набери...
Mного искам аз - наистина?!
Впрочем...
Само хубавите рози обери! ...
929 8

На моя близнак по душа

Днес изпращам те към дверите
на големия и труден живот.
Не съм до теб.
А така ми се иска...
И моля се да успееш. ...
1.2K 6

Мечта незабравима

Ако ми е по възможностите,
у дома в стаите
ще те виждам от снимките,
да ми топлиш спомените.
Мечта незабравима е, ...
920 1

Полет

Думите сами се изписват на листа
и се подреждат най-тъжно в редица.
С мънички семена тях засищам
и ги чакам да поникнат със смисъл...
Думите сами се изписват на листа ...
956 16

На път за нос Хорн...

провокирано от един късен снощен дебат
и днешното му продължение
Тези дни си подреждам дрешника...
Зимното го препирам, подреждам в чували
и го мятам горе високо на гардероба ...
1.8K 26

Рисувам мечта...

Рисувам мечта
с боите на спомена
с цвета на сълза
на тъмния фон
на забравена радост ...
1.4K 20

на Б

Посрещам утрото със песента на птици,
с милувката на пурпурни лъчи.
Изгарящ спомен - две зеници,
усмивката на твоите очи.
Като сън отминаха години, ...
1.1K 3

... (следпразнично)

Пречистен дъжд. Днес празнично роден.
И слънчицето майски се усмихна.
Но бурята, бушуваща във мен,
не спира ни за миг и не утихва...
Дори земята глъхнещо потрепна, ...
1.1K 25

Сонет

Искаш да си ми потребен,
казваш ми, че съм красива,
с моя образ ненагледен
твоето сърце заспива!
Казваш ми, че имаш друга, ...
889 7

24 май (Празник в душите)

На този ден, преди много години,
събуждах се сутрин с надежда една.
Как слънцето рано за нас ще засвети,
усмихнат ще бъде за всички, града.
Със химна най-наш "Върви народе... ...
997 21

Поезия...

Поетична съм... така твърдиш.
Поетична съм... със сигурност.
Поезия си ТИ, аз просто я умея,
но не умея теб, а искам...
Искам очите ти, загледани във моите - черно и зелено... ...
1.1K 3

... докосна ли...

... докосна ли...
Дори сред клоните с мечти да съм извила
гнездото си, целунато от Бога,
запали ли ме с огън самодива
да тръпна по Любов до изнемога, ...
1.2K 35

Опустошени пожари

Сърце горещо даде ми да пия -
отрова кръчмарска в празна чаша.
В сърцето ми подпали гореща слама
без огън - вода и не остана.
На един дъх пламъците изпих. ...
1.6K 5

Непресметнато мълчание

Мълчах...
От дълго време насам мълчах.
Дали, защото нямаше какво да кажа,
или просто не смеех да говоря...
Премина... времето изчезна... ...
1.2K 2

Изтичаха безкръвни залези...

сънувах ли...
потеклите
безкръвни ириси
на тъжните
безплътни залези... ...
1.1K 13