Стихове и поезия от съвременни български автори
Някой някъде...
после потъват дълбоко в забрава,
хора си тръгват,
а някой някъде пак сам остава...
Чувства угасват, ...
По здрач
Идвай по здрач.
С изгрева на звездите
забоди поглед
в тъмните мисли. ...
Глупав...
където бе обречен да поглежда.
Не бе той мястото, където
погледът му би открил надежда.
Стените с проходи покрити ...
Венец на самотата
Обичам самотата. Не е смешно!
И не – не лъжа! Погледни в очите ми.
Не виждаш ли там капки от росата
на детството, парченца от мечтите ми? ...
Още ме обичаш
дъгата остави сянка празна,
ограбихме всяко зрънце от детските мечти,
убихме и себе си отдавна.
Спаси ме, ...
На 18
моята непослушна сестричка,
макар палава да е,
желая и никого да не е самичка.
Желая ú здраве, щастие, късмет ...
Идея...
само вятъра шепнеше
нещо на тревите.
И между тях,
там в цветната леха ...
Време
Първосигнални нрави,
неизмерима глупост,
поведения пагубни,
непостижими претенции, ...
Бъдещето на поезията
То бяха само думи, думи, думи.
Без запетайки
и без знаци помежду им.
Не знаеш просто как да ги четеш – ...
Полет
и се подреждат най-тъжно в редица.
С мънички семена тях засищам
и ги чакам да поникнат със смисъл...
Думите сами се изписват на листа ...
На път за нос Хорн...
и днешното му продължение
Тези дни си подреждам дрешника...
Зимното го препирам, подреждам в чували
и го мятам горе високо на гардероба ...
... (следпразнично)
И слънчицето майски се усмихна.
Но бурята, бушуваща във мен,
не спира ни за миг и не утихва...
Дори земята глъхнещо потрепна, ...
24 май (Празник в душите)
събуждах се сутрин с надежда една.
Как слънцето рано за нас ще засвети,
усмихнат ще бъде за всички, града.
Със химна най-наш "Върви народе... ...
... докосна ли...
Дори сред клоните с мечти да съм извила
гнездото си, целунато от Бога,
запали ли ме с огън самодива
да тръпна по Любов до изнемога, ...