Стихове и поезия от съвременни български автори
Кажи "НЕ!"!
Не пораснах.
Умрях.
Не помня точно къде.
И не зная защо. ...
Восък и пламък
Ако е вярно, че размерът на свещта
на Живота отразява дължината,
то пламъкът, даряващ Светлина,
е мъдростта, събрана във душата... ...
Като нежна стихия
премина през мен,
остави твоята диря
да ми напомня за теб.
Вечен огън в мен запали ...
Пролет
Тя върна ми студа
заслужен.
Погребах всичките мечтания.
Ковчегът в ямата! ...
* * *
В белия ми мрак потъват мислите ти.
Аз съм кристалната повърхност, в която се взираш
и виждаш себе си.
Страхувам се от всеки лъч и отразявам светлината му ...
Дюлено стихотворение
с острите, като игли лъчи.
Потта като презрели дюли
се стича, пада и мълчи.
Всичко сякаш дюлявее ...
Иво и Ралица ли?
Все така си палува - направо кошмар.
Обожава морето, ненавижда елече.
И докрай развълнуван е от всеки клошар.
Рядко сяда на маса, не понася експерти - ...
Уличната лампа
Знаете ли кой познава мойта самота?
Не луната, а уличната лампа...
На луната блясъкът е сивотата,
а лампата блести със топлина. ...
... да не остане...
Залагах и хазартно колко пъти
сърцето си със лумналата жар
и в Ева се прокрадваше грехът,
че сам Дяволът я пожелал... ...
Предизборно
сокол и следовател - нъмбър уън,
си вързаха взаимен знаменател.
Крадец, послушник, негласна буква,
хитрец и в никакъв случай дупка, ...
Няма нищо по-силно от обичта
по-силно от обичта
Няма нищо по-силно от обичта -
изстрел разби тишината,
нататък е ясно, потича кръвта ...
Любов
Намерих себе си, но не намерих теб,
а толкова желая да те има!
Запазих вярата, тая надежди.
Любов, ти толкова недостижима! ...
Посоки
Но листът от думи пак почерня.
Преди да започна, не беше замислено –
твърде внезапно се случи това.
Седях си и гледах захласнат по залеза. ...
На една ревнивка
В нежна обич
сянка вплела,
РЕВНОСТТА потайна
изцяло те обзела. ...