Стихове и поезия от съвременни български автори
Раздавах обич...
във всяко кътченце пробождат ме стрели!
Не мога с демони жестоки да се боря!
Все тъй в живота ли докрай ще ми върви???
Раздавах обич, а аз дали получих? ...
На твоите крила...
върни ме в твоя свят от пурпур и лила,
за цвят посипи ме с прах от изумруди,
а после подари ми парченца синева.
Искам да почивам, да летя на чужди крила, ...
С ужас
че бездействам с мойте думи,
заразен с ужасната чума
и изписани листи ненужни.
Глашатаи
Дъгата на нощта
Чернее с нея и градът ни смълчан,
но някъде в нечия чиста утроба
се ражда миг - и очакван, и дълго мечтан...
Пътеките на нощното дихание ...
Мосю Пастерми (из Цикль)
и в близост магазин си бе наел
продаваше месо, салам, котлет,
но най-многО ядосваше Клодет,
и тъй накрай за да си отмъсти, ...
(посветено...)
Стани!
Недей да лазиш по колене!
Не виждаш ли?!
Затънал си във кал! ...
Сърцето ми пее
утро гледа през мойте очи,
във душата ми слънчице грее
и ме топли с най-нежни лъчи!
Хора, вижте - аз днес съм различна - ...
* * *
за пръв път посмееш
да съзреш върху лицето си
недвусмислените белзи на разрухата –
още не е толкова отчайващо. ...
Умения
Кова пирони в чуждите желания,
тъй както кучето вършее нивата,
а после - търся си теслата с покаяния...
Напред! По правата - убихме кривата! ...
Пораствам ли?
О, не, не искааам!
Годините ми взеха
да тежат.
И колкото безжалостно ...
Буря
И как се беше примрачило.
От страх изтръпнала, гората
разпери борово ветрило.
Листа натрупа и тревога, ...