Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще бъда там
на Крис, най-уникалното момиче, което познавам...
Там на кръстопътя, с поглед замаян,
подгонил на облаците игриви крилете,
когато те притисне живота отчаян ...
Като статуи
Понякога очите ни са дим.
Прегръща ни житейският театър,
а ние като статуи мълчим.
Оцвъркани от птици полетели, ...
Две кристални чаши и пина колада
пина колада с вкус на шоколад.
С поглед изпиваш ме отстрани,
сипеш думи, като водопад.
Тост вдигаме ние ...
Размисъл
а съдбата ги здраво плете -
тъй, че сееш цветя
сред полята,
а в степта разцъфтяват се те. ...
Ловец на сянка
(градът заспиваше във светлия ми поглед)
тайно пак със тебе - за да можем
да се слеем в ритъмния полет...
Рисувах със мечтите си небето - ...
Падат капките...
сладки и чисти,
падат сребристи,
изпод стъпките
на някой странник. ...
Върви се къпи
Ужасно смехотворно е - ужасно е наистина.
Мъглива е усмивката и цялата ти визия.
И пак стоиш на мивката - аз гледам телевизия.
И чудим се и двамата - защо ли се обичаме, ...
Балада за шипковия храст
Защо между вековните дървета
и аз се пръкнах - таралежов храст,
и в тихите покои на сърцето си
отглеждам плод тръпчив и дребен аз. ...
Ад
а в средата тъжно ридаят поруганите ми мечти.
И ето идва блаженият край на пътя ми в безкрая,
измъчена пробягвам, на крачка съм от рая.
Но в миг пропадам във адска, огнена бездна ...
Дали не сбърках...
Восъчна свещ с кибрита си запалих
и тази светлина, блеснала тогава,
накара ме да видя как забравих
спомена за в сърцето ми пожара. ...
Морска красота
се вплитат в яростни вълни,
потъмня небето от ванилия и сладолед -
в морска пяна се стопи...
Златисти фини песъчинки, ...
Стискам мокрите клепачи...
да измия със сълзите вътре в мен,
твоя лик, устните, ръцете
и мига, на който
си останах в плен. ...
Проводих душата ти да си отиде!
На Баща ми (посмъртно)
Не знам, не мога да заплача,
макар, че къпя се в тъгата,
един самотник в мислите ми крачи ...
В очите ти жадно надничам
Искам там да прочета
колко много ме обичаш,
колко пуст е без мене света.
В очите ти жадно надничам. ...
Седем години!
Кога бях първи клас!
Държейки тетрадката и моливите,
прага училищен прекрачих в захлас!
От този ден животът ми се преобърна. ...
Реших, че няма никога да спирам
когато знам, че с радостта започнах.
Сега вървя със бремето към здрача
и не поглеждам - може би нарочно.
Не исках да съм с теб и да те няма, ...
...
- целуни ме...
Утре нека е както преди...
За какво дишам ли???
- за теб, не си ли личи... ...