Стихове и поезия от съвременни български автори
Съвременна Ева
Да ръкопляскам на лъжеидеалите свише,
да отвръщам с усмивка на плесницата,
да съм смирена, както в библията пише,
да целувам с обич на врага десницата. ...
Сърцето или очите
те са лоши съветници,
слепи са за вътрешността,
далеч са от същността...
Сърцето обаче казва истината, ...
Ти цялата
Целувката на очите,
погледът на устните,
непонятният танц на радостта,
пленен за момент от сълза-огледало - ...
На сина ми
Над съня ти спокоен аз бдя,
аз бдя, а съм толкова неспокоен -
за да те предпазя от беда,
аз бдя, за да бъда спокоен! ...
Смъртта на мъртвия Човек...
Мъртъв
ли
е
Човека ...
За хавлията и свободията
място все не си намира.
Пуши, охка, пъшка,
само дето се не тръшка...
Прави и се секс горката, ...
Заедност
опиянена е.
Вдишва те.
Изгаря те с дъха.
В река превръща се, ...
Такъв съм Марко Тотев в любовта
в любовта!
Такъв карък друг няма на света!
Три месеца
без отдих я ухажвах, ...
Ти си...
моят край в безкрайността.
Ти си
сълзата ми в пороя.
Ти си ...
Бях
Земя бях, но ти не ме разора.
Огън бях, но ти ме потуши.
Книга бях, но ти не ме прочете.
И тази бях, и друга бях, но ти на мен не се обрече. ...
Сладко бедствие
И даже неуместно суеверна.
Ала със моя усет към красивото
не можех да не ти посегна.
Уж имах застраховка за последствия ...
А сънищата сбъдват се, нали?!
Но моите останаха отворени –
да те долюбят...
И само грейналите слънчеви лъчи
ми спомнят стаята със ...
Разплакано мълчание
Мълчанието плаче
тихо и само
в забързания миг,
в търкулнатите жажди. ...
Време - без време...
Погледнах часовникa -
време е, ставаме!
Сънено, свежо събуждане!
Деня преобличаме в нова одежда - ...
Оптимистично
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.
От грешки и завои уморена, ...
Прости, Любов...
Ти обичаш заоблени форми,
аз обичам умели мъже,
ти не знаеш задръжки и норми,
аз не знаех, че имам сърце... ...
Едно момиче
една усмивка, едно лице.
Един поглед, едни очи,
една любов, едни сълзи.
Една нейна целувка, ...
Никотинов писък нейде до брега
Далеч от спомена ú бе заръчано да ме откара.
И без да усетя заръката си бе изпълнила.
Главата ми с дим бе запълнила.
Но бавно пушекът сив бяга от мен ...
Без име
Искам да върна доброто старо време.
Тялото ти е студено, а душата тъй сиротна
и времето ни - остана без време...
Вулканът напира да изригне от мене. ...