Държа те на прицел, велико усещане,
значи след миг само, ще бъда окичен със лавров венец,
ще празнувам своето бойно кръщение,
щастлив ще те нося в ръцете си,
наричан от първи другари ловец. ...
Пламти душата ми от твоите думи,
въздухът е пълен с нашата любов.
Красиво чувство грее помежду ни,
безкрай да те обичам съм готов.
С моето сърце се случват чудеса, ...
Нощта раздира с нокти пак съня ми,
пълзят нахални мисли към сърцето...
пробождат ме, разбуждат слабостта ми,
отвеждат ме на мястото, където...
са твоите спомени, в които липсвам, ...
Ранна смърт
„Човек е толкова Голям, колкото са големи мечтите му.”
Не можах да си сбъдна мечтите,
а съм само на двайсет и две...
Шанс затръшна пред мене вратите, ...
Надпревара
Мисълта се рее някъде в пространството,
опитвайки се да пробие път на разума.
Душата. Хм, къде ли е всъщност?
Може би се изгуби някъде в тълпата. ...
ПРИСЪСТВИЕ
Водата, която по теб на талази се стича,
e моята нежност, която облива те цяла,
и силно желание бавно и страстно извлича
от твоето тръпнещо, в огън изгарящо тяло... ...
В душата ми космическа отдавна си се реят
безпътни метеори, звезди, дори комети.
Заражда се обаче в момента черна дупка,
заплашва да погълне даже всичките планети.
И Слънцето във мен отива сякаш на изчезване, ...
Един празен фон,
бавна музика на стария ми грамофон...
Вкусът ми сега е на лимон...
Отчаян съм от всичко, що е мило,
човешка безотговорност и черно мастило, ...
Някъде в здрача син свири китара,
струните галят сръчни ръце,
сънно щурците рефрена потварят,
славей припява с глас на звънче.
Мрежа заплела е лятната вечер, ...
Вятърът студен, свеж и заличаващ,
още думите ми в съзнанието ти носи .
Капките дъждовни по гърба ти падат,
като белези от моите целувки попиват и там остават.
Луната вече не поглеждаш, ...
Нека идем в лунапарка,
където ходехме като деца.
Ще купим и памук на клечка,
да си спомним за онези времена.
Ще се качим ли пак на влакчето червено?... ...
Мосю льо Мер, аз пиша Ви писмо,
съм неспокойна в свое естество
наскоро ми пристигнал куриер,
красив латин, на име Хавиер,
той носел ми е пратка от лелú, ...
Стоя сама и чакам мракът да приюти душата ми.
Да потъна в тишината на нощта, за да открия съня.
И в него да намеря теб. Огрян от ярка светлина.
Да ме поемеш в прегръдките си и да ме дариш с топлината си.
Да хванеш ръката ми и никога да не я пуснеш. ...
Очакваш да съм същата. Не мога.
След лято иде кротка — есента...
Превърна се във пепел моят огън,
в очите ми — посърнали цветя...
Прокрадват се в смеха ми нотки тъжни, ...
Омайна нощ от мирис на канела
и пушек от сандалово дърво,
една жена, косите си разплела
и нежна малка чаша със бордо...
Луната е огромна, но е блага ...