Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз и Те
но и не прощавам.
Аз не обиждам,
но ме обиждат.
Аз не мразя, ...
Ледно последно
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...
Болка
Във вълчи стъпки нощем стъпвам,
на единак душа в душата скътвам.
В тъмен облак, като зад перде,
Луната скри уплашено лице. ...
27 Март
по улиците, докато върви...
В душата си понесъл е товара,
който трябва сам да издържи.
Словата от различни житиета, ...
Изповед за силата на Суетата
поглед на самотното дете.
Изправих се с
усмивка чиста и наивна.
Отровната стрела ...
Виолетово
Низ от нежнокрили сини пеперуди
плава в утринния небосвод.
Бисерния цвят на пролетта събуди
за настоящия мечтан живот. ...
Последната приказка
велик живял е бог-титан, с име гръмко - Океан.
Прославен воин бил тоз титан, ловък, сръчен в люта бран,
не знаел милост, ни пощада, живот отнемал за забава.
Той владеел морска шир, с боговете често сядал е на пир, ...
Огледало
Дъх на огледало,
значи май си жив.
Посочи се с показалец
и кажи последен стих: ...
Моето небе
и от мълчание дори не плаче.
Когато му е твърде земно,
по себе си разхвърля мълнии.
Да ме изплаши. ...
В кръжок по ръкоделие
С ръце рисувам те бавно
и дъхът ми изтръпва!
Ти,
с влажни устни ме следвай... ...
Не чупи светлината!...
Виж ме колко съм земна. Като стръкче трева под небето.
Не търси по косите ми от онези звезди в Андромеда,
нито слънчеви залези, ни луни. Те са там - зад пердето.
Не търси и магия! Боговете не са ми роднини, ...
Младостта ти е възродена вече
с ведростта на синьото небе
и в усмихната невинност грее
топлина от твоето сърце.
Как очите лъчезарни греят ...
Убийството на неродените
П. Пенков 25.01.2007г.
Не плакахте, когато ги убихте!
Но те за вас отдавна вече плачат.
Светът прости. И вие си простихте. ...
Находка
Създавам свойте песни вървешком.
Отдавна. И причината не знам:
дали от нуждата да бъда сам,
или защото дълго нямах дом? ...