Стихове и поезия от съвременни български автори
Слънцето се самопогребва
Ослепяват слънчогледите.
В дъното на прозорците
е много черно.
Ако сълзите избуят, ...
* * *
Под сенките дълбоки на дървета,
с подобни на широка длан листа,
намира дивен мир душата клета.
Килимът от треви, листа и клонки, ...
Бездействие
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога. ...
Бягаме и кажете накъде
опакото на деня.
Палавата ми съседка
авантакиса грабна,
дирижира на баира ...
Лунна светлина
как в нощта светът мълчи.
Всичко спеше,
само морето шумеше...
Светлата ми сянка се спускаше ...
Страх...
Безгрижно късах листите на календара.
Мислех, че 15 юни е далече,
а ето, стана ден за раздяла.
Очите ми се насълзяват, ...
Финалните надписи на Човешкото Време
на чудновата нишка, от която
искаме докрай да изплетем
съществуващото битие.
Защото ...
Човек
Най-свирепият, ужасен
хищник, бродещ по Земята.
И за свойте е опасен
във разгара на войната. ...