Стихове и поезия от съвременни български автори

259K резултата

Този град

В този град, в който сипят се люляци,
по косите на пътища спрели,
всеки дъх е начало жадувано,
всеки миг се превръща във време.
Тук събуждат се хора и улици, ...
1.4K 1 15

Черният изгрев

Отваряш си очите, а него пак го няма
и виждаш само снимка, на присъствието му измама,
в сърцето зее дупка като яма,
но кой да я запълни, като завинаги го няма...
И болката преглъщаш, спомените връщаш, ...
994 2

След война

Вече не се чува оръжеен гръм,
всичко мина изведнъж,
всичко беше сън.
И нашир-надлъж -
страдание! ...
1.7K 2

Искам, искам, искам.

Звъниш в месеца - веднъж.
Ужасно мразя се, че вдигам.
Да, знам, въпросът е един.
Ще ходим ли в квартирата?
И искам да ти кажа - не. ...
2.2K 26

Погледнах вътре в себе си

Погледнах вътре в себе си...
И изненада!
Намерих твоите очи.
Те викаха ме към безкрая
и питаха защо реших ...
1.1K

Откровено

Изтекъл е животът безвъзвратно,
а аз стоя и тихо ви говоря.
Не знам дали желаете обратно
на делника познатата умора,
но знам, че късно е за думи ...
975 4

Не прося обич...

И няма
да ти падам на колене!
А обожание не прося...
Не прося обич...
Запомни!! ...
1.7K 6

Талантът е перце

Талантът на поета е перце,
изгубено във въздух от кристали,
а думите му пречат със ръце
на вятъра да бъде равно.
То пази спомена за птица ...
2.6K 2 23

Невинно детство

Момиче - цвете красиво.
Момче - кутре игриво.
Бяхме малки, палави,
игриви, малко диви,
но щастливи. ...
1.3K 2

Цената на една отсечена глава

Заложих си главата. Безразсъдно.
Напълно убедена, че си струва.
И тръгнах да ограбвам най-престъпно
това, което други си купуват.
И пламваха страните ми в червено, ...
1.5K 17

Очи

Светлината в очите дали
само моите мисли сънува?
Или бягащи, тъжните дни,
разрушава и после отплува?
Неусетно след онзи завой ...
879 2

Прозорецът

Прозорецът
Прозорецът е мойто огледало,
прозорецът е моята съдба,
и всеки път, когато гледам хората отгоре,
аз виждам тяхната тъга. ...
954

Нехармонично

раздвижиха се ставите на времето
покълна диафония
и обещанията за дъжд катастрофираха
в огромни буци ледено мълчание
но и в синхрон ...
885 8

Ръжда

Моето детство е люлка
хладна и жълта като гумено пате.
От толкова изплакани сълзи,
детството ми почва да ръждясва.
Внезапно Нищо го разяжда хищно, ...
1.3K 1

От нищото

Откъде съм ли? Коя съм?
Аз нямам дом и име.
Идвам от нищото.
(там, където всеки го е страх да отиде)
Наричай ме както искаш. ...
1.1K 1

Боли, когато

Боли, когато някой си отива
и ти не можеш да го спреш,
боли и тази болка те убива,
а в сърцето ражда се копнеж.
Боли, когато казваш сбогом, ...
862

От сълза роден

От сълза роден,
спомен върнал
се при мен - на моето
дестство красотата.
Не отлитай, ...
694 5

У нас се крие бог

Омразата стоманена
куршум изплюва,
ето я съдбата променена,
един живот колко струва?!
От обичта на двама ...
1.2K 3

Шарении

ШАРЕНИИ
(текст на песен)
Шарении, шарении,
колко много вие липсвате ми днес!
Няма вече бюлетини ...
1.3K

... (смехо)творно, (не)поетично клише

Стига рими, любов, стига вече поезия,
оголях като пушка от много вълнения.
Гледам джоба си шоково как изтъня,
(по)етично животът, (без пари) обедня...
Колко рими изписах, стихоТВОРЕНИЯ, ...
2.1K 28

Цветя

това стихче е посветено на колежката ми Детелина
С нежни, малки стъбълца,
с красиво подредени листа;
там, сгушени във тревата,
те се радват на слънцето и луната; ...
1.5K 1

Призвание

Призвание
Посвещавам, посмъртно, този стих на Вили Карагьозова - рехабилитаторка в институт "Пирогов", която се грижеше за моето възстановяване след сполетялата ме беда.
Поклон пред паметта й!
Да помогнеш
на инвалида в труден момент, ...
812 8

Да загубим всичко

Искам толкова много да кажа
на света, на теб, на мен.
Чувството, че времето ми свършва,
плаши ме до смърт.
Търся се в себе си, но само ...
1.1K

Почти невъзможна

Жадна съм.
Всяка нощ я сънувам
жаждата –
с дълги коси разпуснати.
Дяволски е хубава. ...
1.2K 21

Вип съквартиранти

Събрахме се в една квартира,
красива, умна, поспалива
и трите весели студентки
нямаха си конкурентки.
После малко се увеличихме, ...
1.3K 5

Ти я създаде

Тази нощ. Единствената.
Отразена в сълзите на пламъка.
Чертаеше с восъчни устни.
Обещания.
Затаили в дъха си препускащия пулс. ...
936 19

Събития

Не те пожалих -
обикнах те.
Не те оставих на спокойствие.
Описах израз на лицето ти.
Римувах те със себе си единствено. ...
968 3

RE: Доброта

Душата ми отново се завърна.
В очите ми звезда се появи.
Макар да е мъждукаща и бледа,
надеждата остатъка крепи.
Преминах аз оттатък хоризонта. ...
1.6K 20

Късна пролет

Слънчев лъч от залеза се откъсна,
в миг към мене полетя.
И във тая пролет късна
топлината му ме връхлетя.
Птичка във небето литна, ...
2.5K 2

Песента на щуреца

Посвири ми, щурче,
твоята влюбена песен,
малко, тъжно момче
в своята сребърна есен.
Аз прегъвам крак ...
2.6K 1 26

Някак... пусто

Добре, ела, спри ги!
Нека спрат, нека спрат наистина!
Кървави сълзи живот не дават,
дом те не крепят.
И сред звездите цветя на цъфтят, ...
992

"Приятелство" на кантар

Мислех, че имам много
приятели. Дали е така?
Защо сред всички тези хора
се чувствам толкова сама?
Уж с един тайна споделям. ...
739 2

Поезия - на красотата глас

Поезия - на болката дете,
завих те в пелена от суматохи,
преди умора вейки да вплете
в косата на далечните епохи.
Поезия - на мисълта ми пристан, ...
1.1K 2

Дъждът заплюва лилиите

Дъждът заплюва лилиите, белите им устни,
впрегнати в двуколки, плюе и гребе вода
от попови лъжички, ръси я надменно
над малки риби с каменни уста,
над пейките край езерото. Той наблюдава, ...
1.1K 2

Песен за падащия лист

Трепти свещта на масата поставена,
върти се пламъчето в пирует,
навън луната вече е изгряла -
облякла си е сребърен корсет.
Във всяка нощ, красива като тази, ...
990 3

Грешните минали нощи

Прехапала устНи, шепНа на времето, молейки за още от онези нощи...
двамата с теб крадящи мигове, скришом, крещейки безгласно...
истини фалшиви, грехове и екстаз... прегръдки, усмивки, страсти...
сутрин, изгряващо слънце – сутрин – залязваща обич...
Тайни... скриващи болките, хора, познания, въпроси... ...
896

А може би за миг

„А може би за миг...”
Някъде между небето и земята
е мястото на всичките злини.
Видели болката и нищетата –
унизени бяха нашите души! ...
1K

Пролет

Не, тази пролет не е като другите -
ръцете ми изстинаха от чакане,
нозете ми отекоха по калдъръмите
на празнотата... и в очакване.
Кипарисът пред мойта порта залиня, ...
890 1