Стихове и поезия от съвременни български автори

256.8K резултата

Деца на майката земя

Деца на майката земя
Погледни, различни сме ние,
но една майка ни е родила.
Разликата външна ни е,
а кръвта една майка ни е дала. ...
1.4K 2

Бори се...

Смъртта е близо - ето, приближава
и очите ти опитва да затваря,
но бори се ти, недей се дава -
животът още продължава...
Очите сини отвори - ...
1.4K 2

На глас (не) мога... да обичам

На глас името ти няма да изричам -
от говорене съм цялата в рани.
Стига с тази нежност.
Дълго време я отричах -
от толкова прегръщане ...
1.1K 1

Хлад

Когато отворя очи,
светът ми е сив... на черти...
Черно-бял телевизор
сякаш имам пред мен
и уви... ...
1K

Таверна

Чаша счупена в стената!
Тъжен грък на масата пиян,
грохнал вдига си главата
и троши сякаш нея там.
Чаша счупена в стената! ...
1.1K 1

Светлина

Ти си светлината в сивите ми дни.
Огряваш всичко със своето сияние.
В очите ти блестят искри,
запалващи в мен желание.
Това желание изгаря ме на клада и ...
944 3

Бягство

Бягство
Ти бягаш по алеята на парка
във утрото на пролетния ден.
Минаваш под вълшебната му арка
за щастие голямо озарен. ...
1.1K 1 2

Божествен

Земята под краката ми изчезва,
думите залутват се смутено,
губи ми се всяка мисъл трезва,
всичко в теб е просто съвършено.
Опитвам да откъсна от теб очи, ...
1.2K 5

Преходът на вечността

Накъде отивате вие,
щом залязва слънцето на детето
и всички пътуват за там, където
вкусната ябълка гние?
Ние стоим точно пред залеза... и после нощ, ...
929 1

Поспри

Поспри, погледни ме,
не виждаш ли погледа,
впит в твойто лице?
Поспри, говори ми,
не чуваш ли нежния глас ...
854 11

Безценно

Понякога е нужно само
син къс небе и светлина,
процеждана през тих прозорец
с оранжеви ухания.
Докосване на мъжко рамо ...
1.5K 1 2

* * *

Умора спейки ме преследва,
докато бъдещето гледам,
недоумение занапред какво ще следва
отдалечава ме от това, което пожелавам.
Желанието да бъда пряма ...
951 1

Ябълка

ЯБЪЛКА
Ябълката накланям към мене.
С надежда докосвам я вече.
Дървото от болката стене.
Падам до корена свлечен. ...
603 5

Пъстро вълшебство

В едно пъстро и тихо вълшебство изпадам,
когато смирено до тебе застана
и времето спира в миг мълчалив, в който
завинаги бих могъл да остана.
Всеки път е така - когато ...
1.1K 1

Самочувствие. Надутост.

Това,
което повечето от вас наричат "самочувствие"
(надутост),
аз наричам любов
към мен. ...
827 6

Безразличен

Искам да те имам, но не мога,
нещо пречи, нещо ни дели.
Не е разликата във годините,
а това, че безразличен си към мене ти.
В мене не виждаш ти жената, ...
1.1K 1 1

Стигам те, стигаш ме

Стигам те... Подавам ръка
на всичко човешко в мен
и се губя в своите лабиринти.
Пускаш ме... Оставам сама
в избягал от календара ден ...
805 4

Да те търся ли

Да те търся ли?... Къде?
В очите на чужди мъже?
Не искам да се вглеждам в тях,
там няма нищо мое, нищо твое...
Къде да те намеря? ...
1.3K 3

Земеделие

Земеделие
На сянка под плачеща върба
изпих Загорка, изпуших цигара,
погледнах буренясалите нивя
и спомних си Сивушка и Белчо вола. ...
1.6K 6

Въпроси

Въпроси хиляди отново ми дърпат косите,
трябва ли за всичко да си затворя очите.
Въпроси идват и си отиват
и главата ми с все нови и нови те покриват.
Въпроси от типа на "защо трябва да става така", ...
1.1K 1

Хайку

Клоунът - тъжен.
Нишката скъсана
кой ще завърже?
Публикувано в литературен сборник "Огледало - Юбилейно" 2009г. към ГПЧЕ гр. Плевен
964 2

Силициева плака

Силициева плака
След дълга привързаност
- изневерих на хартията.
Загърбих мастилото -
споделям с компюъра ...
709 4

Изпит

Изпит:
Малката адска разходка
на учащи хлапетия,
във която все се мотка
и студентът махмурлия.
748 2

Сърцето ще пронижеш ти

Сърцето ще пронижеш ти
Не ме обичаш!
Ще те накарам да ревнуваш,
сърцето ти от ревност ще изпепеля...
И нощничката къса, ...
1.2K 22

Съдба

Очи не свеждай засрамени,
не слушай чуждите сплетни.
Забравят хора озлобени,
че също млади са били!
Летят годините метежни. ...
957 1

Срещу вас, поети!

Писна ми от вас, поети,
псевдо прави и разбрани,
дето час по час ревете
колко сте онеправдани!
Вашта поезия не струва! ...
1.6K 15

Тази сутрин / Всичко, което докосвам

(дует с Девил ин Хевън и Джентиана)
Дори докоснали изгрева за малко,
още няколко ръце остават сами...
... кажи им, че ще е доста жалко,
ако живеят в свят без светлини... ...
755 1

На загуба

На загуба
Не знам дали изглеждам по-спокоен,
защото ти избяга надалеч.
Приличам на един предаден воин,
изгубил своя щит и остър меч. ...
1.9K 24

За очите на свято дете!

***
Светът е скован от кафези.
С две голи от нокти нозе
ще дращя до кръв...
и до белези... ...
1.5K 12

Тишината звъни

Замълчи! Щом усетиш,
че губиш двубоя!
Мълчаливо достойнството
крачи по пътя...
Не приказвай! ...
1.3K 20

Пясъчно

стоплих вятърните мелници
наяве
рисувах слънчеви вторници
защото са зелени
или поне дъждовни ...
998 14

Полетът на Петя

Не я наричам "ангел". Не, не беше.
Тя просто бе от бъдното дошла.
Своя дъх пространствата разсече
и полетя с невидими крила.
В небето ще витае като пролет, ...
1.3K 30

Ти

Ти беше с мен, но не и духом.
Ти мен обичаше, но не и същността ми.
Ти ми подари света, но не и себе си.
Ти ме гледаше, но не видя в душата ми.
Ти ме слушаше, но не чу сърцето ми. ...
841 2

Задъхано...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАЯ! :)
@}-------;--------
Задъхано...
Часовникът върти
стрелките в мене... ...
1.3K 7

На един нарцис с много силни ръце

Когато прекършат врата ми
и жилите вържат на панделка,
ще бъда щастлива, любими.
Обичам безкръвнo да паля
разкошните свещи в очите ти. ...
1.7K 12

Да бях... без номер

Да бях проспала няколко години
(не искам много - двайсет и една),
да ме събудят като всички минат
и пак да съм си същата мома.
Да бях пропуснала и лудите промени, ...
3.4K 48

Предмети

Тъжни са мълчаливите предмети,
когато светлината не ги озарява.
Сякаш са от някого отнети,
за да потънат в прах и в забрава.
А те дори слаб звук не издават- ...
1.1K 1

Дъждовен ден

Дъждовен ден,
а аз отново съм в крайна степен озлобен.
Сам у нас, в този шибан ранен час.
С тетрадка стоя и около мене витае дима,
в него виждам цялата тази болка на света. ...
1.3K 1

Си отива

След всеки ден замира нежността
и топлото в гласа реверберира
в кристален лед от синя самота;
изгрява полъхът и си отива.
Ръцете на страстта се разпиляват ...
898 7